Да откриеш Дунав

Т. Христов юни 1, 2004 Leave a Comment Кулинария

Откъде извира Дунав? Навремето много популярен въпрос в ученическите викторини и също толкова известен отговор – от Шварцвалд, Германия. Къде ли обаче точно е изворът?

Оказва се, че еднозначно решение на тази загадка няма, въпреки че официалната версия сочи към едно китно градче със звучното име Донауешинген. Който е очаквал гъста гора, непристъпни канари и невинно ромолящо поточе ще остане разочарован, току до извора е вдигнат шикозен замък, а самият извор по-скоро прилича на тежко бароково произведение, отколкото на идилично и закътано местенце. Дали обаче това е истинското начало?

Според картографите кота нула на Дунав (точката, от която се изчислява дължината на реката) е там, където реките Брег и Бригах се вливат една в друга. Според една от теориите, за начало на река се брои изворът на най-дългия й приток, в случая реката Брег, която е по-пълноводна от двете кандидатки, примери за подобно определение са Нил и Амазонка. От другата страна пък са застъпниците на тезата, че за извор се смята това, което е признато в историческите документи, за пример – Ганг. В този случай донауешингенци са в правото си да претендират за притежание на първоизточника на Дунав – още 15 г. пр.н.е експедиция на император Тиберий установява мястото като извор, през 388 г. сл.н.е. пък император Валентиан повтаря делото на предшественика си по време на военен поход; първите официални документи, в които Донауешинген е споменат като място, където извира Дунав, датират от 1292 г.

През 1954 обаче немски професор заедно със жена си геоложка посвещават едно лято в търсене на извора на Брег и накрая усилията им се увенчават с успех – откриват го до малък параклис. От сензация това се превръща в търговски конфликт (туристите са печеливш бизнес, за който всеки се бори със зъби и нокти), а след намесата на един регионален министър – и в политически скандал (тлъсти заглавия в пресата: “Управляващите приватизираха Дунав!”). Накрая все пак се налага мнението, че за извор ще се счита исторически признатия. Това съвсем не пресича интереса към алтернативния извор, дори през 1987 Жак-Ив Кусто го посещава заедно с екипа си и заснема филм.

След извора отначало реката е протичала успоредно на замъка, но след реконструкция през 1820 тя е отведена под земята и се влива директно в Бригах, която няколко километра по-надолу се съединява с Брег и оттам потича същинският Дунав. Импозантната украса е сътворена през 1895, а мраморната композиция над извора носи името “Майка Баар показва на младата си дъщеря Дунав пътя към Изтока”. Току под скулптурата има паметна плоча с надписи от всички страни, през които тече реката, набитото око може да разпознае и един леко поизтъркан български: “На извора на великата река, която свързва България със сърцето на Европа… от XIII-ия конгрес на … партия”.

Това е то – началото, изворът на всички добрини, пък и злини

Въпреки че малко прилича на отходна канализация – тук отведената под земята вода се влива в река Бригах; малкият параклис е посветен на кайзер Вилхелм II