[b]Crystal Viper – Metal Nation[/b]
Karhago Records, 2009
Line-up:
– Marta Gabriel – Vocals
– Andy Wave – Guitar
– Tom Woryna – Bass
– Tomasz Danczak – Drums
Tracklist:
1. Breaking the Curse; 2. Metal Nation; 3. Bringer of the Light; 4. 1428; 5. The Anvil of Hate; 6. Zombie Lust (Flesh Eaters); 7. Her Crimson Tears; 8. Legions of Truth; 9. Gladiator, Die by the Blade; 10. Agents of Steel (Agent Steel Cover)
Порция солиден, здрав хеви-пауър метъл от братска Полша – с няколко думи, вторият албум на Crystal Viper е четиридесет и пет минути кристално чисто удоволствие за любителя на подобен тип музика.
Макар и относително нова на сцената, от появата си насам силезийската банда не само проявява огромна активност и със завидно желание взема участие във всевъзможни проекти, но и получава забележително високи оценки за дейността си – както от специализираните издания, така и от почитателите, а и от наложените имена в бранша. За последното поне свидетелства факта, че в подготовката на „Metal Nation“ взема участие Анди ла Рок, а специални гости са вокалистът на X-Wild Франк Найт и китаристът на Grave Digger Мани Шмид. А около и дори преди първия им албум – „The Curse of the Crystal Viper“, излязъл в началото на 2007-ма година след няколко сингъла и записи за различни трибюти, групата гастролира в Чехия и Германия, подгрявайки дори имена от калибъра на HammerFall, Cradle of Filth, Doro, което е сериозно постижение за на практика новородена банда.
Но да оставим историята настрана. Каквото и да се каже за „Metal Nation“, то ще е все положително. Албумът е консистентен, много разнообразен, музиката – енергична, със стабилен ритъм, рифове и великолепни вокали, като последното може би е най-малката изненада, поради простата причина, че под силно привлекателната външност на Марта Габриел се крие професионален певец, който не се стеснява да разкрие възможностите си – независимо дали става дума за единствената балада („Her Crimson Tears“) или за произволно избрано бързотемпово парче. В музикално отношение работата също е свършена великолепно и албумът крие предостатъчно изненади и в ритъм секцията, и при солата, и въобще след цялата тази хвалба се чудя как така поляците все още издават под независим лейбъл, а не под крилото на някоя от големите птици в този музикален ареал.
Но това няма и никакво отношение към безспорните качества на музиката, която Crystal Viper създават, тъй като все пак не говорим за гаражен запис. Въпросът е, че няма въобще да се учудя да продължим да чуваме, и то все добро, за и от полската банда, при това – надявам се – колкото се може по-често. Приятно слушане.
За този автор
