[b]Bryan Adams – 11[/b]
2008
Tracklist: 1. Tonight We Have The Stars; 2. I’d Thought I’d Seen Everything; 3. I Ain’t Losing The Fight; 4. Oxygen; 5. We Found What We Were Looking For; 6. Broken Wings; 7. Somethin’ To Believe In; 8. Mysterious Ways; 9. She’s Got A Way; 10. Flower Grown Wild; 11. Walk On By
Помня аз, по едно далечно, далечно прогимназиално време, в една далечна, далечна страна, всичко живо беше луднало по Брайън Адамс. И Бон Джови, но за него няма да си говорим този път. Добре де, послъгах малко – училището все така си е до нас, прогимназия съм завършил преди само тринадесет години, а страната си е същата добре позната – толкова далечни, далечни са само о’ времената и о’ нравите, та чак малко страшничко ми става колко са се изменили…
Но както и да е, мисълта ми беше, че старата кримка Брайън Адамс ми е любимец още от антично време и общо взето очаквам всяка негова нова – беше ми на езика „плоча“ – проява с голяма доза любопитство. Не че предполагам да ме изненада с нещо кой знае колко качествено ново – за последното около десетилетие и половина така и не е успял, ни за добро, ни за лошо. Но пък добрият стар леко втвърден рок с известни кънтри елементи и дрезгавият глас, запазена марка, така и не остаряват (а и ми навяват малко носталгия, няма какво да се лъжем).
„11“ – единадесетият му албум, както вероятно се досещате – не прави изключение от правилото. Съдържа и единадесет парчета, което кой знае защо не ме изненада особено – далеч повече ме сюрпризира факта, че сред тях липсва може би толкова емблематичната брайън-адъмсова балада, макар и да има цели две никак не лоши, „Mysterious Ways“ и „Walk On By“. Естествено цялата тава е доста приятна за слушане, лекичка, почти незабележимо, но приятно джазирана на места, а самият Брайън Адамс за пореден път се доказва и като много добър китарист (без да се отпуска в кой знае какви изпълнения, разбира се) и като приятен вокал.
Съвсем сериозно, не виждам смисъл да се отпускам в кой знае какви широки и пространни анализи – „11“ в никакво отношение не е по-слаб от предишните десет, както не е и с нещо силно изпъкващ сред или пред тях. За всеки случай, ако харесвате нежната към ухото, качествена музика – със сигурност е за вас, няма начин да сбъркате. А ако по някаква космическа невероятност все още не сте се докосвали въобще до творчеството на Брайън Адамс – този конкретен албум е поредният също толкова добър повод най-накрая да го направите, та да не се излагате тотално в музикално отношение. Където остава да ви пожелая, разбира се, приятно прекарване, за… единадесети път. Не че съм ги броил, но би трябвало да съм го правил поне десетина пъти, струва ми се.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202640#202640
За този автор
