Brutal Truth – Evolution Through Revolution
Relapse Records, 2009
Line-up:
– Kevin Sharp – vocals
– Erik Burke – guitar
– Dan Lilker – bass, backing vocals
– Richard Hoak – drums
Tracklist:
1. Sugardaddy; 2. Turmoil; 3. Daydreamer; 4. On the Hunt; 5. Fist In Mouth; 6. Get a Therapist, Spare the World; 7. War Is Good; 8. Evolution Through Revolution; 9. Powder Burn; 10. Attack Dog; 11. Branded; 12. Detached; 13. Global Good Guy; 14. Humpty Finance; 15. Semi-Automatic Carnation; 16. Itch; 17. Afterworld; 18. Lifer; 19. Bob Dylan Wrote Propaganda Songs; 20. Grind Fidelity
В грайндкора има само една банда, която надминава Brutal Truth и това са абсолютните властелини на стила – Napalm Death. Но въпреки това бих казал, че разликата в класите не е чак толкова голяма. Може би точно затова албумите им се чакат с огромно нетърпение от почитателите на най-бруталното от екстремните течения в музиката. И с право, бих допълнил – като абсолютното доказателство за това е последната им тава, „Evolution Through Revolution“.
Накратко, бандата известна с факта, че е намира мястото си дори в рекордите на Гинес с най-краткото музикално видео в историята, с дължина едва 2,18 секунди, не е изневерила на стила си. Новият им албум е хаос и брутализъм във всяка нота. Който обаче се различава от обикновения джангър, където няколко инструменталисти се опитват да изпокъсат максимум струни, един вокал – да избуши микрофона, а барабанистът сменя кожи на средата на парчето и палки на всяко второ. Даже напротив, дори в най-натопорчените парчета мелодията върви и със слушането първо се усеща, после се чува и накрая те завладява.
Перфектен вокал на Кевин Шарп, в най-добрите традиции на стила, допълва страхотните и абсолютно безгрешни изпълнения на китариста Ерик Бърк, а барабаните на Ричард Хоук няма как да не ви напомнят на най-доброто в жанра. Всичко това опаковано в четиридесет екстремни минути включващи ни по-малко ни повече от двадесет парчета. Измежду най-забележителните от тях е още откриващата „Sugardaddy“, която е изпипана по каноните на бандата и грайнда и буквално изхвърля слушателя си в друго измерение, където няма адреналин в кръвта, а кръв в адреналина.
Като цяло, целият албум обаче е доста разнообразен и като темпо и като стилови влияния. На места чуваме границата между грайнда и дет метъла, а инструментала „Semi-Automatic Carnation“ бих определил дори като нещо по-скоро атмосферично. Затова пък зверски смразяващо кръвта. „Powder Burn“ отива към слъдж, а „Lifer“ буквално удря в земята с техника, мелодия и степента на безкрайност, която може да придобие агресията в една единствена песен.
Но въпреки няколкото стилови залитания тавата си остава чиста проба грайнд. Който спокойно може да застане до най-добрите в жанра и да не се срамува от себе си. Естествено, сравнение с титаните Napalm Death би било крайно, но си мисля, че дори и те не биха се свенили да поставят името си над подобна музика. Въпреки че определено са правили и по-добри неща. Нещо, което за жалост важи и за самите Brutal Truth, но в крайна сметка важното е, че тавата далеч не е слаба, даже по-скоро обратното. Така че – приятно слушане.
За този автор
