Жителите на мъгливия Албион без съмнение са по-популярни с футбола и пивото, отколкото с кухнята си – донякъде са дори печално известни с кулинарните си традиции – което обаче не означава, че съвсем нямат попадения.
Всъщност, може би най-големият проблем с английската кухня, поне спрямо нашенския вкус, е относителната липса на подправки – колкото и странно това да звучи за империята, в чиито предели е влизала дори Индия, и продължително е била един от основните снабдители с такива за континента. Или с други думи, реално е напълно възможно тамошните ястия да се пригодят допълнително. Но това е малко странична тема.
Най-добре познат, след безспорния фаворит на островитяните – мазна риба с картофки – ще да е овчарският пай, който много грубо може да се определи като местния вариант на мусака. Като, разбира се, има някои различия – а на първо място сред тях, той се приготовлява с агнешко или овнешко. Всъщност, ето и всички необходими продукти:
– половин килограм картофи
– един килограм агнешко или овче месо, кълцано или кайма
– глава лук
– два-три моркова
– два стръка целина
– едно пакетче масло (125 г.)
– малко прясно мляко
– половин чаша бульон (може и вода)
– лъжица брашно
– петдесетина грама сирене Чедър
– сол, пипер
Втората голяма особеност е, че за разлика от мусаките с картофи, овчарският пай не се прави с кубчета зеленчук, а с пюре. Така че сложете картофите да се сварят в подсолена вода, а междувременно можете да се заемете с плънката.
По английски маниер, различните съставки се задушават първоначално по отделно – затова разделете маслото грубо на четири части. Първо, запържете лука, нарязан на лунички, с едната от тях, докато леко покафенее – след което го извадете от тигана и оставете настрана. Повторете процедурата и с морковите, нарязани на кубчета, и целината, на ситно, също докато придобият златист цвят. Ако не харесвате целина, то можете да я замените с магданоз, но в такъв случай него трябва да прибавите малко по-късно, а не при морковите. Някъде по това време можете да пуснете и фурната да се топли – в последния си етап, паят се пече в силно загрята, поне на двеста градуса, такава.
Когато зарзаватът е готов, идва ред и на месото. Разбира се, можете да го приготвите и със свинско или смесена кайма, но все пак оригиналът – както споменах – е с агнешко или овнешко. В остатъка от маслото, пържите и него, като можете леко да посолите както със сол, така и с пипер. Лично аз добавям и ситно накълцана скилидка чесън за аромат. Щом месото на свой ред започне да придобива кафяв цвят, добавете бульона – тук можете да сложите вече и магданоза, ако сте решили да ползвате него – и вече запържените моркови (с или без целина).
Всичко това оставете леко да се затопли, след което прибавете и брашното, за да се сгъсти, и след още няколко минути на огъня свалете тигана от него.
Сварените междувременно картофи обелете и намачкайте на пюре с последното парченце масло, настърганото сирене и малко мляко, ако сместа стане твърде гъста и лепкава. Хубаво е да са колкото се може по-топли, за да може маслото да се стопи, докато бъркате. Разбира се, подправете леко и със сол и пипер, но специално със солта не прекалявайте, тъй като е доста лесно да пресолите цялата смес – имайте предвид, че слагате и сирене. Колкото до чедъра, можете спокойно да го замените с вездесъщия ементал или кашкавал.
След като сте приключили с мачкането на пюрето, добавете в него и запържения лук и разбъркайте добре. Тук идва и последната разлика между мусаките и овчарския пай – вместо да разбъркате и плънката, или да я оставите отгоре, правите точно обратно. В тавичка, сипете месото, разпределете равномерно, и върху него вече внимателно сложете и картофената смес. Заравнете добре и сложете полученото да се пече във вече загрятата фурна за около тридесет-четиридесет минути, докато придобие златисто-кафяв загар.
По нашенски, ястието върви доста добре с таратор или айрян, но също толкова успешно можете да го сервирате и със студена бира. Добър апетит!
За този автор
