[b]Гръм (2008)[/b]
След серията съвместни проекти с Пиксар, които сякаш леко измениха духа, носен от анимациите на Уолт Дисни, легендарното студио най-сетне напомня за себе си и славните стари времена, завръщайки се с „Гръм“ и трясък при по-традиционната си фамилна аудитория.
Сюжетът този път се завърта около холивудския пес Гръм (с гласа на Джон Траволта), живеещ – макар и не по собствена воля – в свой измислен свят от злодеи и герои. Попаднал по стечение на обстоятелствата на другия край на континента, при това насред реалния живот, му се налага да мине дългия и нелесен, за сметка на което весел път обратно до Източния бряг и своята малка приятелка Пени. Същевременно обаче ще му се наложи и да надрасне собствените си илюзии, за да се превърне в същински пръв приятел на човека. А както става често напоследък с анимациите, и в „Гръм“ основните роли отиват в животински лапи. Шарената компания допълват препатилата улична котка Митънс и лудият хамстер Рино, всеки със своя собствен колорит и дан към развитието на историята. Но сюжетът в крайна сметка все пак опира до прастарата приказка за детето и кучето, преразказвана отново и отново, и все така затрогваща, дори пречупена през призмата на модерното време и поднесена с хумор.
Доколкото последното обаче не е нещо съвсем неочаквано от страна точно на Дисни, съвсем по различен начин стоят нещата с анимацията. Старите кучета в жанра изглежда най-накрая са се решили да навлязат в новия век с неговите революционни технологии и в резултат „Гръм“ е издържан в доста стилен CGI – и то такъв, който спокойно може да се нареди сред най-добрите постижения през последните години. Може би това е и една от основните причини филмът да се намери в компанията на „УОЛ-И“ и „Кунг-фу панда“ сред номинациите за Златен глобус при анимационните филми. А никак не звучи невероятно и именно тази троица да спори и при разпределението на Оскарите в същата категория.
Но дори и номинацията за престижна награда невинаги да може да се приеме като особен признак за качество – предвид, че и добрите анимации все пак не са чак толкова много – новото произведение на Уолт Дисни остава изключително приятен анимационен филм, способен да забавлява зрители на всякаква възраст. И не че би било чак престъпление да го пропуснете, но абсолютно си заслужава гледането, стига да търсите малко добро настроение.
За този автор
