Масленицата е едно от немалкото традиционни нашенски ястия, на което продуктите са му лесни, приготовлението обаче – не. Ще ми е трудно да опиша идеално точно как се прави, и то по една силно специфична причина – тя е явен пример за кухня, сътворена и еволюирала в условия на хронично мизерстващ народ, който в стремежа си да разнообрази трапезата си е измислял всевъзможни вариации върху едни и същи продукти.
Продукти:
– брашно
– мая
– сол
– вода
– свинска мас
– пръжки, яйца и сирене (опционално)
Съставките на масленицата де факто се покриват с необходимото за приготвяне на обикновен хляб (брашното, водата, маята и солта) с единствената добавка – свинската мас (наистина, най-добре ако имате и пръжки). На тази основа могат да се прибавят и сирене и яйца за разкош, но те не са задължителна съставка. Не давам пропорции, защото всичко се прави на око.
Маята се разтваря в хладка вода с малко захар и сол и се замесва с брашното и още вода на обикновено тесто като за хляб. Меси се продължително – докато стане еднородно тестото, след което се оставя да втаса и се премесва наново. Разделя се на топки, от които се разточват кори като за баница, но малко по-дебели.
От този миг нататък започва специфичната част. Разточената кора се разстила на масата, намазва се с предварително разтопената мас и се поръсва с пръжки. Може да се сложат и сиренето и яйцата, ако са предвидени. Отгоре се разстила следващата кора и действието се повтаря. Така докато се натрупат всички кори една върху друга. След това, така приготвената купчинка се разрязва на две с нож и всяка половина се завива с отрязаното навътре до получаване на нещо като руло. То се завива около оста си, както при изстискване на пране, и се слага в тавата за печене. Фактически се получават две такива рула.
Оставя се отново да втаса, след което се пече около 40 минути на силна фурна. След като се извади, се поръсва с вода и се увива в кърпи за около половин час (както всяко подобно печиво). Яде се топло, най-добре в комбинация с айрян или кисело мляко.
В заключение искам да кажа, че това ястие е било напълно на мястото си в онези дни на усилна физическа работа, но разбира се днес не бих го препоръчал за ежедневна консумация. Но все пак, за разнообразие, или ако ви се опитва нещо по-традиционно българско, различно от баницата, бихте могли да се спрете спокойно и на него.
За този автор
