Колкото по-дълбоко човек навлиза в творчеството на френския фантаст Бернар Вербер, толкова по-силно става усещането за мрежа от взаимосвързани и взаимно обогатяващи се творби, поставени върху доста солидна философска основа. Своят определен принос към подобна перспектива дава и вездесъщото присъствие, под един или друг вид, на постоянно еволюиращата „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“ – експериментален труд на самия автор, изкласил от успеха на първите му творби, посветени на вътреземните, и придобиващ все по-фундаментален вид.
Изключение не прави и „Империята на ангелите“, второто по ред произведение от трилогията, посветена на танатонавтите – прераснала всъщност до момента в пенталогия въпреки първоначалното намерение на французина. Бих казал дори напротив, тази е една от най-изпълнените му с размишления творби. При това, въпреки че във фокуса на цялата поредица застават паранормалното и вечните въпроси за душата, живота отвъд смъртта, някак паралелно с тях проницателното перо на Вербер засяга безмерно количество съвсем общожитейски въпроси и положения.
Може би, все пак, ако може да се извлече по-основен мотив в тази му конкретна новела, това ще да е мотивацията. Всяко наше действие е продиктувано от някакъв набор мотиви, а при липса на достатъчно такива или известна уклончивост у тях сме повече от склонни да търсим допълнително оправдание за него, така че в момента, в който го извършваме, то да ни се стори правилно и обосновано. Разбира се, това къде ги търсим и къде намираме сигурност, на какво се основаваме и разчитаме, с какви предпоставки се обръщаме натам или каква е равносметката в съвкупността от отделните ни действия, представлява изключително сложна схема от причинно-следствени връзки, изграждащи ни до голяма степен като поведение и също така като отделни и различни индивиди.
Но струва ми се и Вербер, напълно наясно с това, е по-отдалечения и страничен подход, с достатъчно алегории и недомлъвки – периодично накъсвани от съвсем директните за този, който иска да ги прочете цитати от Енциклопедията – за да може да остави достатъчно свободно пространство за различните собствени тълкувания, без да натяква гледната си точка. Което пък на свой ред го прави особено ценен и възприемчив.
Иначе, като структура „Империята на ангелите“ е доста специфична, макар и съвсем не трудна за четене, обхващаща четири паралелни, индиректно кореспондиращи си повествования, като едното служи и за свързващо звено, с добавка на споменатите вече пасажи. За почитателите на творбите на френския автор се появяват и някои добре познати образи, като дори на места елегантно се подключват епизоди от други негови произведения, което определено засилва впечатлението за свързаност, с което всъщност започнах. И ако има въобще нещо, което мога да изтъкна като съвсем миниатюрен негатив, то е фактът, че за разлика от „Мравките“, „Върховната тайна“, дори самите „Танатонавти“, по-философската конструкция на новелата е донякъде за сметка на напрежението в действието – което даже ще ви направи впечатление, единствено ако сте чели повечето от тях. Тоест не е и някакъв недостатък, но все пак се чувствам длъжен да го спомена. Иначе, във всяко едно отношение, това е поредната абсолютно блестяща творба на Бернар Вербер.
–
[b][u]Повече информация от страницата на ИК „Колибри“…[/u][/b]
За този автор
