С риск да омръзна на самия себе си, за пореден път ще изкажа горчивото си съжаление от факта, че у нас киноразпространителите дремят под дебела сянка и често пропускат да ни зарадват с иначе хубави киноленти, които просто се плъзват край погледа им като четворка негри в бобслей.
„Becoming Jane“ е от този тип филми, които на външен вид не блестят с ослепително звезден каст, нито разчитат на ефекти, нямат и кой знае каква динамична история, но грабват с простотата си и с перфектната спойка между отделните елементи – актьорска игра, режисура, музика, декори…
Надали има някой, който да не е чувал за Джейн Остин, ясно че днес рядко четем книги, но екранизациите по нейни романи като „Разум и чувства“ или „Гордост и предразсъдъци“ са достатъчно популярни и сред неизкушените киномани. Филмът всъщност е донякъде биографичен и проследява превратната съдба на авторката, която се превръща в утвърден писател и то по време, когато не се е гледало особено благосклонно на каквито и да е литературни изяви от страна на нежния пол.
Едва ли е чудно, че в книгите си Джейн Остин вплита свои собствени преживявания, житейски ситуации, дори описание на хора, играещи някаква роля в живота й. Но реалността често е по-сурова от един въображаем свят, понякога се налага да правиш трудни жертви, за да запазиш себе си, а щастливият край не винаги е гарантиран.
Джеймс МакАвой (познат от „Последният крал на Шотландия“, а в по-ново време и от „Изкупление“) като единствената и голяма любов на Джейн се превъплъщава умело в противоречивия си образ на разкъсван между дълга и обичта английски джентълмен. Ан Хатауей („Дяволът носи Прада“, епизодична роля в многооскаровия „Планината Броукбек“) е симпатична, човечна, млада, наранена, страдаща, влюбена, безразсъдна, горда, разумна – цялата възможна палитра от чувства на една съзряваща девойка по пътя й към истинската жена.
Вече споменах за добре подбраните декори и стилните костюми, с онзи неподправен полъх на викторианска епоха, напомнящ за добре прикритите страсти зад напудрени маски. Филмът те кара да се радваш, да страдаш и да съпреживяваш ставащото на екрана и те оставя с една неясна тъга, за това, което би могло да бъде…
За този автор
