(зима, вятър, алено, вода, сън, бадеми)
Бай Благой е един от онези хора, които веднага ще забележите още щом влезете в село. Смехът му громоли от единия баир до другия, докато той ръкомаха разпалено, опитвайки се да обясни няколко неща едновременно. А когато зимата похлупи за месеци къщите, кошарите и плевните, бай Благой е център на вниманието в кръчмата, бърше с алена кърпа потта от челото си, лющи ракия след ракия и все дърдори ли, дърдори. Но съселяните му най харесват у него вятърната мелничка.
Тя му е подарък от неговия внук, който учи във Франция за адвокат. Иначе е една мъничка и крехка, крилцата й потрепват и от най-лекия полъх на вятъра, а куполът й е не по-голям от бадем. Бай Благой много се гордее с нея и не пропуска случай да се похвали на всеки.
Но не щеш ли една сутрин селцето се събужда от сън с виковете на бай Благой – мелничката я няма! Кметът го успокоява, попът набожно мърмори и се кръсти, а учителят му налива чаша след чаша вода. Обаче мелничката все така не може да се намери, въпреки че денят си отива. Селото жужи като разбунен кошер, припомнят се стари вражди и нови обиди, всеки подозира съседа си, жена му или в краен случай децата. Кметът решава да вземе нещата в свои ръце и събира всички на мегдана. Дръпва им една назидателна реч за морала в селото и обявява със строг глас, че до сутринта мелничката трябва да се върне на бай Благой, иначе лошо им се пише. Селяните се умълчават, а учителят пристъпва напред и казва:
– Аз знам кой открадна мелничката.
За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3127
За този автор
