От оскъдица на игри не можем да се оплачем, особено пък онези, в които целта е избиване на нещо. Може би пък хората сме доста деструктивни по природа, поради което и подобни игри не само се харесват, но се и играят масово. А както знаем, търсенето определя предлагането, и ето че излезе новото „хитово” заглавие – “Battlefield: Bad Company 2”, чадо на майсторите в жанра EA Games.
Да си призная, аз самият очаквах мултиплеър-ориентирана игра – както, всъщност, повечето от поредицата Battlefield – и сингъл кампанията ме изненада порядъчно. Но пък приятно. Олд скуул като мен обичат понякога да разцъкват самостоятелно, и е хубаво, че EA все пак са се присетили и за нас – колкото и новото хардкор геймърско поколение да се оплаква, че не му се отдава поредната възможност да се коли в мрежа.
Тук ще се превъплътите в поредния редник, член на елитен отряд US командоси. Първата мисия е своеобразен увод – отвежда ви насред Виетнамската война, като мисията ви е да спасите някакъв професор, всъщност изобретател на поредното ново супероръжие. Истинският екшън обаче започва в наши дни, когато злите руснаци тръгват към световно господство с помощта именно на въпросното WMD (ОМУ).
Малко глупавичко, нали. EA обаче имат навика да превръщат всичко неамериканско в олицетворение на универсалното зло, и колкото и да е посредствена – а и морално остаряла – подобна идеология, от компанията продължават да я влагат в почти всяко едно свое заглавие. Като че ли обаче този път наистина са прекалили. Виетнамците са полумалоумни, простовати отрепки, а братушките са злонравни мегатерористи с промити от комунизма мозъци. И като последен проблясък светлина в тези тъмни времена, вашият отряд суперпечени щатски командосчета се захваща с тежката задача да спасява света от всякакви останали видове зло – не само виетнамци и руснаци, но дори немци или жители на Средния Изток.
Е, ако погледнем от забавната страна на нещата и с много, много усърдие приемем, че иде реч за шарж на онези отдавна отминали времена, а и на Студената война, играта всъщност е много добре направена. Нещо, което започва да се превръща във все по-голяма рядкост в наши дни. Енджинът е поизчистен и оптимизиран, графиките са много красиви и реалистични, като същевременно изискванията са приемливо ниски. И като цяло, физиката и механиката на играта са почти безупречни. Цялата околна среда е напълно разрушима – не само предварително определени за целта текстури – нещо на което феновете на реализма откровено държат силно. Звуковите ефекти направо къртят мивки, а кинематиките на свой ред лепят плочки.
Но настрана атмосферата и сравнението със стария лаф, арсенала, с който разполагате е доста екзотичен – от автентични стари автомати, чак до хай-тек най-модерни оръжия. Из отделните мисийки ще можете да се повозите на един куп превозни средства и бойна техника. Electronic Arts дори са се постарали да изработят цяло ново поколение изкуствен интелект, както за противниците, така и за дружинката ви. Е, не мога да кажа, че опитът им е бил напълно успешен – от време на време ще попаднете на много популярната сцена, в която двама противници се гледат тъпо, без да се стрелят. И може би осъзнавайки това по време на бета-тестинга, производителите са решили, просто за всеки случай, да направят отряда ви неуязвим. Казано инак – врагът ще стреля предимно по вас, което е малко спорно решение. Бих споменал и друга малка критика – някак си объркващия интерфейс на менютата, но в крайна сметка с него се свиква.
В заключение, отново ще резюмирам казаното до тук – „Battlefield: BC2“ е изключително добре реализирана игра с удивително тъпо послание. Ако мислите, че можете да го преглътнете, то едва ли ще останете разочаровани. Но щеше да бъде още по-хубаво, ако целия този красив енджин бе използван за някоя действително качествена пуцалка като S.T.A.L.K.E.R., например – тогава щяхме да се насладим на поредното безсмъртно заглавие.
За този автор
