Съвсем бегло ще маркираме първото „Фантастично пътешествие“ на Азимов, тъй като в качеството си на книга писана по филм страда от недостатъците на самата лента. Доколкото американският автор е успял да придаде някаква дълбочина, то е само в рамките, очертани от оригиналния сценарий. От там идва и втората слабост, а именно прекалено малката научност, за научната фантастика такава, каквато познаваме и сме виждали от писателя. Въпреки това и двете се отличават с любопитно, грабващо приключение, добър стил и като цяло успяват да забавляват.
Все пак предпочитанията ми, а всъщност и на самия автор са към собственото му творение. Миниатюризацията сама по себе си е интересна база, но да оплетеш в нея американски учен изследващ мозъчните вълни в помощ на руснаците разработващи я вече си е предизвикателство. С всички предубеждения, целият риск от употребата на неизпробвана технология, за да се гмурне група изследователи в търсене на ключа към стабилността. И в разкриване на безкрайните чудеса на човешкото тяло.
Всъщност бих казал, че второто „Фантастично пътешествие“ спокойно би могло да се ползва и като един нелош учебник по биология. Имайки предвид, че е написана далеч по-интересно, а обясненията са доста коректни, човек би могъл и да понаучи нещичко докато се забавлява. Още повече, че всичко това е поднесено със стил и без да дразни – нещо, с което голяма част от фантастите не се справят. При Азимов не се срещат ситуации с абсурден диалог, в който двама от героите си обясняват как работи кафе-машината от бъдещето, например. Напротив, всичко това е вмъкнато във фабулата, която се вие около него, вместо самите разяснения на това или онова да стоят като едва ли не прикачени към нея.
Персонажите са живи, усещането е като за познати хора. Всеки един с дефектите, страховете и положителните си страни. Освен това не са статични, търпят развитие, дори във възгледите си относно някои закостенели виждания за „другата страна“. Диалогът от своя страна не изпада в излишна сложност, но носи необходимия смисъл. Използван е и като удачен инструмент за прокарването на нишката научност, както казахме с необходимия стил и финес. И като цяло всички елементи на повествуванието са на познатото ниво. Включително оригиналният и прелюбопитен финал, в който една фраза може да те накара да се усмихнеш, удивиш и разбереш това, което Азимов е поставял в главата ти страница по страница. Убеждението, че науката няма граници.
Така че горещо препоръчвам на всеки любител на добрата книга и научна фантастика „Фантастично пътешествие“ и по-точно книга втора. Първо, защото Азимов е добър разказвач. Умее да заплита интригата, прави го и тук. Знае как да нагнети напрежението, да постави героите си в ситуации, в които обикновения човек се превръща в герой и още повече – има способността да го прави естествено. А надали има човек, който не уважава и харесва реализма на повествуванието, героите. Така че – ако сте я пропуснали, време е да си наваксате.
За този автор
