Arise – The Reckoning
Regain, 2009
Line-up:
– Patrik Johansson – vocals
– Sternberg – guitar
– L-G Jonasson – guitar
– Kaj – bass
– Daniel Bugno – drums
Tracklist:
1. Adrenaline Rush; 2. No Memory Of Light; 3. Blindead; 4. They Are Coming For You; 5. Pitch Black; 6. The Reckoning; 7. Reclaiming The Soul; 8. The Fury; 9. Dead Silence; 10. End Of Days
Малко стереотипно, доста познато, но какво пък – слуша се, при това с удоволствие. Това може да се каже за новия, пети студиен албум „The Reckoning” на шведската банда Arise. И бихме могли да добавим, че въпреки това успява по някакъв странен начин да се изплъзне извън сянката на големите скандинавски банди и да звучи като себе си. Двете твърдения в комбинация изглеждат като абсурд, но в изкуството и по специално – музиката – често се срещат подобни оксиморони.
И за да стане още по-озадачаващо ще допълня, че албумът започва все едно човек си е пуснал „Enemy Within” на Arch Enemy. Или поне такова усещане създават бързите барабани в интрото на откриващото парче. Е, продължава безкрайно различно и трябва да му отдадем чест, че от името си – „Adrenaline Rush”, през звученето – скоростно, брутално и едновременно мелодично, дава една наистина точна представа какво ни очаква.
Защото целият албум се характеризира с бързи рифове, страхотен бас и великолепна демонстрация на това как трябва да звучат барабаните в една дет метъл тава – бързи, забиващи и разбиващи, подкрепящи по най-добрия начин музиката. Освен това може да допълним, че макар че „The Reckoning” е много далеч от определението атмосферичен метъл, песните имат доста солидно усещане за такъв. А самата атмосфера е мрачна, жестока – изобщо всичко, което можеш да очакваш, че дори и повече.
И сега да идем на определението мелодичен дет метъл. Да, такъв е. Даже мелодиите са запомнящи се, но в никакъв случай сладникави. Похвално е, че ефектът е постигнат с наистина добър, типичен за дета вокал, а не с включвания на чисти такива. Или ако съберем всичко на куп – всичко, ама наистина всичко в албума е изпипано до последния детайл. От китарите, през барабаните и вокала, та чак до самата същност на песните.
Така че заключението може да е само едно – „The Reckoning” си заслужава. Естествено, няма как да се пропусне липсата на оригиналност. Можем да добавим и, че в „Blindead” например, усещането за дет в един момент се губи малко, което определено не е на добре. Не защото е разнообразие, а защото в един момент се долавя прекалена монотонност, гарнирана с липса на здрава забивка. Но ако цялото е сборът на всичките си части, то тук цялото е повече от добро, защото негативите са далеч по-малко от позитивите.
За този автор
