Когато чуя имената на Ридли Скот, Дензъл Уошингтън и Ръсел Кроу да се споменават в едно изречение по повод на някой филм, най-първичната и естествена реакция е да се завтека към най-близкия киносалон и да се сдобия с билет за първата възможна прожекция. Комбинацията от кои да е двама от тях винаги е била взривоопасна смес, а тримата наведнъж са като термоядрена експлозия сред ливада с маргаритки. Дензъл Уошингтън няма слаби роли, Ръсел Кроу пък редува силен филм след силен филм, а Ридли Скот отдавна е доказал, че няма тайни за него на режисьорския или продуцентския стол.
За какво става дума в „Американски гангстер“ (това заглавие между другото не го харесвам особено, винаги ми навява спомени за „Американски върколак“ и други подобни от сорта)? За бандити естествено. При това от афро-американски произход. Франк Лукас дълги години е дясната ръка на човека, управлявал Харлем, но след смъртта на покровителя си трябва да се бори за своето място под слънцето. И го прави по един необичаен, но изключително находчив начин – използвайки свои връзки във Виетнам, започва да внася качествена дрога оттам и да я продава на такива цени, че премазва всякаква конкуренция. Не само я смазва, но дори и я купува, за него работи дори италианската мафия. Докато насреща му не се изправя неподкупното ченге Ричи Робъртс.
Филмът е създаден по действителен случай и дали заради това образът на Франк Лукас (Дензъл Уошингтън) е някак си непълен. Той е представен предимно като умел бизнесмен, любящ съпруг, държащ на семейните ценности, отдаден на благотворителност и грижа за ближния, скромен, чистосърдечен. Същевременно това е човек, който внася тонове наркотици, убийствена отрова не само за афро-американците, но и за техните по-бледолики съграждани. Същият този мил филантроп се разправя брутално с враговете си, без милост или прошка. Но тъмната му страна е сякаш държана на сянка и рядко влиза в светлината на прожекторите, представяйки го като едва ли не жертва на обстоятелствата. Да, в крайна сметка той сътрудничи на съда и спомага за разкриването на голяма мрежа от корумпирани полицаи, но това ни най-малко не оневинява действията му, нито ги оправдава. От друга страна Ричи Робъртс (Ръсел Кроу) е по-земен и по-реален. Наистина той е неподкупен и честен, но само що се отнася до работата му – иначе лъже жена си, изневерявайки й с всяка срещната хубавелка и твърде рядко се грижи за сина си. Но пък срещата между тези два героя е наистина един от запомнящите се диалози в киното и определено напомня за титачния сблъсък между Ал Пачино и Робърт Де Ниро в „Жега“.
Като цяло лентата е интригуваща и дори донякъде вълнуваща. Единственият проблем да не оценя високо този филм е, че вече съм го гледал, при това в много по-добра версия – казваше се „Дрога“ (с Джони Деп и Пенелопе Круз). Голямата изненада лично за мен е Оскар-номинацията на Руби Ди (Мама Лукас) за поддържаща женска роля – изпълнението й не блести с нищо особено, но пък Академията е известна с особения си поглед.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=198426#198426
За този автор
