Винаги съм намирал за особено трудно да се пише за поредица, която въпреки че може да се чете дори в разбъркан ред, все пак се опира на обща сюжетна линия. Но тъй като все пак хвърлихме поглед на финала, после и на началото, е редно да видим какво става помежду тях. Основните позитиви, които маркирахме по отношение на останалите три книги от „Стен“ на американците Алън Кол и Крис Бънч са налице и във „Вълчи светове“. Историята продължава да е прелюбопитна, да се развива с бясно темпо, хуморът е все така на доста високо ниво, героите – плътни, реалистични и близки.
Тъй че какво може да се каже за книга втора, разказваща за приключенията на лейтенант Стен от „Богомолка“ 13 – екип за специални операции, или с други думи – банда самоубийци. Можем например да отбележим, че някъде от нея, творбата надминаваща милион думи, заключена в осем тома, започва да показва характеристиките си на литературен наркотик. Фабулата продължава някъде там, където ни изплю предишния път, позитивите са налице, а случките започват да подсказват, че не всичко е това, което изглежда. И въпреки че финалът е все още далеч, читателят вече предвкусва, че го очаква нещо специално.
И така, нашият храбър герой е изправен пред провал. Ситуацията изглежда нерешима и само низ от обрати, предизвикани от рисковани, но за сметка на това правилни решения могат да доведат до щастлив край. Колелото на сюжета се завърта и започва да се върти в бясно темпо, рязко сменяйки посоката от време на време. Напрежението нараства и започва да се усеща, почти все едно книгата пред читателя се загрява и започва да скърца. Всички компоненти на доброто приключение са налице, самото то – също.
Стилът продължава да е самобитен и неповторим, но за разлика от книга първа, вече е малко по-рафиниран, което прави удоволствието значително по-пълно. Което носи още едно допълнително удоволствие – да виждаш как същият се развива в продължение на годините върху една и съща история, давайки по този начин добро поле за анализ, ако човек би искал да си направи такъв. При това, без да унищожава достойнствата на отделните книги като самостоятелни творби. А продължението – продължението колкото и да очакваме да стане по-скучно, по-шаблонно, става все по-добро. Наистина изумително.
–
За повече информация от страницата на ИК „Бард“…
За този автор
