Да се пише за началото на поредица от осем книги, надминаваща отметката от един милион думи винаги е трудно. Още повече, когато като качество далеч надхвърля средното, както по отношение на отделните си съставни части, така и като едно цяло. А именно такъв е случаят с поредицата на американските фантасти Алън Кол и Крис Бънч и фантастичната им приключенска поредица „Стен“.
Книга първа се отличава с няколко основни достойнства. Написана е със стил – самобитен и неповторим, крайно характерен за авторите. Идейна е, като действието на нито един етап не звучи познато. И държи читателя в напрежение от самото си начало до самия си край. И подобно на останалите романи за Стен и компания може да се чете както напълно самостоятелно, така и в светлината на голямата картина, изграждана през годините, в продължение на хиляди страници.
Началото. То естествено е детството. Как детето става мъж, в една изключително тежка за индивида среда. Или с други думи авторите ни дават поглед към въпроса как от дъното на най-ниската обществена прослойка, с много акъл, умения и малко късмет човек може да се издигне и да надскочи онова, което като че му е предопределила съдбата. И както подобава на един персонаж, призван да бъде в центъра на всеки конфликт, действието бързо напуска спокойното семейно лоно и се превръща във вихър от сцени с екшън привкус.
Стен среща нови хора, приятели и врагове по пътя си от гетото нагоре в обществената йерархия. И всички тези герои са доволно реалистични – всеки с кусурите си, положителните си страни. Всеки с промените, които започват да личат като отпечатъци върху душите в течение на премеждията. Така че дори от тази гледна точка няма от какво да бъдем недоволни. Е, естествено не говорим за върховете в световната художествена литература, но подобна пластичност на образите във фантастиката е достатъчна рядкост, че да я пропуснем.
И така вървейки към края ни очаква най-хубавото. А именно изпълнението на онова съкровено желание, което винаги ни навестява като приключим с четенето на една добра книга – историята да продължи. И тя действително го прави. При това по начин, недотам характерен за изкуството – по възходяща линия. Но естествено, без началото, удоволствието никога не би било пълно. Така че – приятно четене!
За този автор
