[b]Adriano Celentano – Dormi Amore La Situazione Non E Buona[/b]
2007
Tracklist: 1. Hai bucato la mia vita, 2. Aria … non sei piu tu, 3. Dormi amore, 4. La situazione non e buona, 5. Ragazzo del sud, 6. Vorrei sapere, 7. Anna Magnani, 8. Fiori, 9. Fascino, 10. I tuoi artigli
Подготвях се за няколко общи приказки относно Адриано Челентано, признавам си – но се отказах. Има ли никакъв смисъл, да попитам реторично? Какво мога [i]аз[/i] да кажа за него? За човека, съумял да превърне класическия рок в естрада – сиреч онова ретроградно течение от отвъд океана в поп-музика, сдъвкваема за европейците – а сам себе си докарал до жива легенда. Записващ албуми на седемдесет-годишна възраст, което звучи почти като абсурд. Челентано – с дрезгавия глас, който всеки може да имитира, но никой не може да издокара. Актьорът, режисьорът, италианският Рамбо. Автор на около тридесет албума и близък брой филми, Адриано Челентано изненада почитателите на старата школа с новия си албум, излязъл преди няма и половин година – макар и не буквално по случай същинската си седемдесет-годишнина, а малко преди нея.
Не е изненадващ албум, този „Dormi Amore La Situazione Non E Buona“. Не е и особено новаторски – кой ли пък го е очаквал на тази възраст – но е все така рокаджийски. И излезе, за чудо и приказ, и едва ли не напук. Дали заради привкуса на Сан Ремо, дали заради онзи на Елвис, или просто за широка музикална култура, но старата хрътка от Ботуша напомня, че модерната поп-музика не е съставена само от Джъстин Тимбърлейк или онез червени домати. Какво ти, имало я е поколения по-рано, а и още съвсем не е за отписване. Пък и малко ретроспекция никому не е навредила.
Може да е класическия и познат Челентано, както през всичките му повече от четиридесет години на сцена, но не ще не залязва, и това е. А има и защо. Може би една от последните колони на класическия рок, в началото на 21-ви век, но запазващ привкуса на средата на миналия, когато се е надигал скромно от нищото. И едновременно актуализиран като звук, а не просто меланхолично ретро. И изключително приятен за слушане, защото просто не заангажира ухото прекалено, ала напомня за времето, когато музиката е била семпла и ритмична – все едно Бийтълс.
Но ако се намирате меломани, щете не щете ще ви се наложи да се запознаете с него. Иначе не се натискайте за „А“ група – Челентано, ненапразно, е просто един от определителите на модерната музика. И го доказва отново, по прекрасен начин.
Лична оценка: 10/10
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202150#202150
За този автор
