[b]AC/DC – Black Ice[/b]
2008, Columbia Records
Line-up:
– Brian Johnson – lead vocals
– Angus Young – lead guitar
– Malcolm Young – rhythm guitar, back vocals
– Cliff Williams – bass guitar, back vocals
– Phil Rudd – drums, percussion
Tracklist:
1. Rock ‘n Roll Train; 2. Skies on Fire; 3. Big Jack; 4. Anything Goes; 5. War Machine; 6. Smash ‘n’ Grab; 7. Spoilin’ For a Fight; 8. Wheels; 9. Decibel; 10. Stormy May Day; 11. She Likes Rock ‘n’ Roll; 12. Money Made; 13. Rock ‘n’ Roll Dream; 14. Rocking All the Way; 15. Black Ice
Има един стар като света, или поне колкото AC/DC, лаф. Гласи следното: „Веднъж AC, завинаги DC“. И наистина, ако има нещо, което не подлежи на вятъра на промените, законите на ентропията и организирания хаос, тресящ музикалните сцени и тенденции, това са австралийските рок-динозаври.
Иначе казано, новият албум на AC/DC звучи като стария албум на AC/DC. Който и стар да си изберете, а поне бройка – дал бог. Цифром и словом, „Black Ice“ е под номер седемнадесет за тях, и ако следва традицията на предшествениците си, то в съвсем скоро време може да очакваме да стане платинен, двойно-платинен, петорно-платинен, или… двадесет и два пъти платинен, което засега им е рекорда. И с право.
Наистина, ако някога сте си купували албум на AC/DC, бихте могли спокойно да си го въртите, без да се главоболите да си взимате нов. Но пък ако имате стар Фиат, от 67-ма, да речем, и него можете да си го шофирате насам-натам. Само дето не е същото. Затова и – шегата настрана – въпреки всичко това „добре познато“, „Black Ice“ носи свой собствен дух и заряд. Като го врътне човек един-два пъти, започва безпогрешно да го разпознава измежду останалите му събратя. Което всъщност важи и за всеки един друг техен албум, колкото и да са уж близки.
Иначе, поредната тава, излязла изпод ръцете на Брайън Джонсън, двамата Йънг – шотландско и австралийско производство – и компания, съдържа ни повече, ни по-малко от петнадесет парчета, събрани в почти час. Без изключение на познатото високо ниво, в характерния им стил, и без някакви прекомерни експерименти.
Всъщност, именно липсата на експерименти е една от най-ценните черти на AC/DC. За 35 години на сцена австралийците продължават да изкарват качествена продукция, да държат почитателите си под напрежение, и да бъдат обичани и слушани от всякакви възрасти. Променят се, наистина, по малко, постоянно, но не и рязко. А колкото до израстване, при седемнадесети поред парлак на една банда вече трудно можем да си говорим.
А дали си заслужава? Що за въпрос! Това са AC/DC.
За този автор
