По принцип харесвам добре написаното фентъзи. Тъй де, на кой не би му допаднала една приказка за порастнали деца, вихрещи се приключения на фон от странни общества, още по-причудливи земи, в свят, който пробужда онова детско въображение у възрастния човек. В частност изпитвам подчертана симпатия към Робин Хоб. Комбинацията от силни, живи герои, любопитно и относително нестандартно използване на магическия елемент и пъстрият свят, който изгражда е наистина перфектна за отпускане след работа, или тежък ден. Така че с нескрито удоволствие се заех да ви представя третата книга от последната трилогия на Хоб.
За жалост колкото тя надхвърля и надскача посестримите си, толкова и носи един леко дразнещ негативен отпечатък. А именно, че започва тромаво и няколко десетки, дори стотина страници поред човек се чувства малко или много отегчен от еднотипната тематика. Нещо, което като че ли отсъстваше в другите книги за приключенията на Фицрицарин Пророка.
За сметка на това, нестандартния и неочакван край, обратите, които от един момент насетне започват да се случват до голяма степен компенсира, относително слабото начало. И действително, поглъщайки и последния ред, от последната страница, човек отдавна е забравил за него. Така че спокойно бихме могли да кажем, че и третата книга си заслужава също толкова, колкото и останалите.
Естествено проблема с имената, които звучат наистина абсурдно си остава, но той отдавна би трябвало да е преглътнат, ако изобщо човек е стигнал до „Съдбата на Шута“. А пък и не е чак толкова фатален, в крайна сметка се свиква и дори започва да носи някакъв свой си елемент на естетическа наслада в комбинация с всичко останало.
Иначе, още с пристигането на Външните острови, Робин Хоб ни впуска в дълбоката вода. Оказва се, че не всичко е такова, каквото изглежда и че проблемите пред нашите герои са далеч повече, отколкото са предполагали. А двамата бивши придворни убийци съвсем естествено очакват не един и два. Интригата се заплита и развръзката като че ли не се вижда никъде. Напрежението расте и приключението започва да се разгръща в пълна степен.
Или с думи прости, ако сте се запознали с първите два романа – струва си да обърнете внимание и на третия. Няма да съжалявате. Друг е въпросът, че както една немалка част от представителите на жанра, и „Съдбата на Шута“ трудно се чете като самостоятелен роман. Но ако не друго, поне трилогията е достатъчно самостоятелна, въпреки наличието на солидна предистория, така че критиката в тази посока би била неоправдана. Но факт е, че ако все пак решите да се потопите в света на Пророците, ще трябва да започнете поне от „Мисията на Шута“. Но защо пък не? В крайна сметка си заслужава.
–
[b][u]За повече информация от страницата на ИК „Бард“…[/u][/b]
За този автор
