Сам Игън не е толкова непознато име при фантастичните сериали, макар и да не може да се мери с най-големите в бранша. При все това е работил по заглавия като „Майстори на научната фантастика“, „Джеремая“, „Убежище“, „До краен предел“, а за кратко – „РеГенезис“ и „Старгейт SG-1“ – така че новият му сериал няма как да не предизвиква поне известен интерес. И воден именно от същия, реших и аз все пак да погледна за какво става дума в „Ловец на мисли“. За да остана доста приятно изненадан.
Фантастика е малко силно определение за сериала, който наскоро завърши първия си сезон, въпреки че главният герой притежава екстрасензорни възприятия и те са в центъра на събитията. По-конкретно, иде реч за младия парамедик Тоби Логън – телепат, използващ способностите си, за да помага на хора дори отвъд рамките на ежедневните си задължения.
Нещата обаче съвсем не се оказват толкова прости, предвид че – по обясними причини – му се налага да пази дарбата си в тайна, лавирайки между неудобните ситуации с колкото е възможно убедителни аргументи за не особено обичайното си поведение. Да не говорим пък вече за полицията, с която неизбежно се замесва, най-вече в лицето на очарователната червенокоса детективка Чарли Маркс.
А на фона на всичко това, не само собственото му минало е забулено в мистерия, но остава и разбираемото желание да намери сродна душа. Или, накратко, Игън и компания са забъркали един не толкова непознат като съставки, но изпълнен с приятна лека драма, чаровни персонажи, немалко комични ситуации и достатъчно убедително крими коктейл, който съвсем спокойно да забавлява, без да ангажира прекалено много вниманието.
Основният актьорски състав е почти напълно непознат, с изключение на Колм Фиоре в полуподдържащата роля на ментора на Тоби, но пък за сметка на това прави доста добро впечатление. Всъщност, известни дребни забележки може би може да има към самия главен герой – или по-точно Крейг Олейник, в ролята – който в първите два или три епизода прави впечатление на леко вдървен, но в последствие нещата влизат в нормалния си коловоз. А и се компенсират напълно от комичните му партньор Осман „Оз“ Бей (Енис Есмер) и влюбен в службата началник – Джордж Райдър (Арнолд Пинок), както и старата изгора доктор Фосет (Майлийн Робич) и споменатата вече Чарли (Лиза Маркос).
Това, което остава интересно, е дали постановката с парапсихичните герои ще се развие в някакъв по-голям план, като същото важи и за известния конспиративен привкус на финала. Всичко това, стига „Ловец на мисли“ да успее да стигне до втори сезон – нещо, което обаче често не се случва на канадските поредици. Но дори и инак, би било известна загуба, просто защото сериалът е с една дума чаровен, и просто не заслужава да потъне набързо в телевизионните архиви.
За този автор
