[b]Final Stage – Through the Mirror[/b]
2008, Self-produced
Line-up:
Brandon Wright – vocals, guitar
Josh Kurkjian – bass, back vocals
Justin Humphrey – drums and percussion
Tracklist:
1. Rise Again; 2. Murder on Contract; 3. Age of Ashes; 4. Dreams of Madness; 5. Through the Mirror; 6. In the Night; 7. A Prayer Away; 8. Infidel; 9. Gods of War; 10. A Passage of Dawn; 11. The Heretic
Старата песен на нов глас – това всъщност не е нещо, което трябва непременно да звучи обидно, или поне като израз на отегчение. Великолепен пример в което отношение дава младата канадска банда Final Stage, с първия си дългосвирещ албум – „Through the Mirror“.
Едва ли има любител на хард & хеви музиката в цялото и пъстро многообразие, който да не знае добрата стара Нова вълна в британския хеви метъл – та чак е малко срамно да отличаваме отделни ярки представители. Странно пък е малко, на свой ред, да го чуеш тридесетина години по-късно, в края на първото десетилетие на следващия век, и то в устата на съвсем нова група. При това от Канада. Но пък е приятно. А иначе, това е факт – „Through the Mirror“ е изпълнен в най-добрите и малко позабравени канони на жанра, с може би доза влияние от страна на по-американските тенденции в траша и евентуално пауъра – ако някой има наистина доброто желание да ги чуе.
Иначе, послушалото повече ухо няма как да не забележи различни паралели, дори близки до заемки на места в музиката на канадците, които те и без това не крият – Джудас, Аксепт, Куинсрайк, Мейдън и т.н. – а и не са някаква изненада при тава в толкова разработен жанр и с толкова много известни лица и гласове. Парчетата са общо четиринадесет, макар че краткият инструментал „A Prayer Away“ може спокойно да мине за интро към последващата „Infidel“, и въпреки че не са новаторски, правят повече от добро впечатление. Албумът дори е относително разнообразен. Може и да има още какво да се желае в тази насока наистина, но където губи в нея, компенсира с добра хармония, и не дава хляб за някакви особени забележки към който и да е от участниците.
Естествено, предвид стила на „Through the Mirror“, не можем да говорим на свой ред и за невероятни постижения. Въпреки това е повече от добър дебют, а групата показва и никак нелош потенциал, комбиниран с видимо голямо желание – в т.ч. факта, че албумът е продуциран от самите тях. И ако следващата логична стъпка е да бъдат взети под крилото на някоя звукозаписна компания, не бих се учудил да се развият в положителна и професионална насока, и да чуем от тях нещо още по-интересно. Но това, разбира се, е добро пожелание, а за момента остава да се насладим на първите им стъпки.
За този автор
