[b]Joheunnom nabbeunnom isanghannom (2008)[/b]
Още една заигравка на корейското кино с класическите уестърни на Серджо Леоне. Този път обаче всичко е подчинено на престрелки, преследвания и пичовски стойки, иначе казано екшън. Действието се развива в Манджурия, североизточния край на Китай, който през трийсетте години на миналия век бил парче безплодна и негостоприемна земя, намираща се между Китай, окупираната от японците Корея, Монголия и Русия. Дори без излишно фантазиране, именно тази историческа провинция изглежда нарочена за снимане на уестърно-подобни филми.
Всичко започва с обирът на един влак, по всички канони на киното и в продължение на почти една трета от филма. Още от този момент си проличава и желанието на режисьора да създаде ако не друго, то поне визуално пищен филм. Всичко се завърта и около една карта на съкровище, издирвана от “злия”, но открадната от “странния”. “Добрият” се явява ловец на глави, който се озовава на същото място, за да хване “злия” и освен това е най-големият пич в целия филм.
В последствие в издирването на картата се намесват китайска и корейска банди, създаден с руски инвестиции опиумен бардак, армията за освобождение на Корея и манджурската армия на японския император и всякакви други местни индивиди. Почти цялата лента преминава в зрелищни престрелки, в които, всъщност, не е спестено много от кръвопролитията. Финалът е зрелищно преследване из Гоби, в което “добрият” заплашваше да изтрепе сам цялата японска армия, последвано от класически “аутлоу дуел”.
Та творението на Джи-Уон Ким може спокойно да се нарече класен приключенски екшън, който дори учудва с постиженията си. За мен обаче това е първият уестърн, който се развива толкова късно в човешката история и е сниман на другия край на Земята. Иначе във всяко едно отношение лентата носи смисъла и визията на уестърн. Ако терминът “ийстърн” не беше окупиран от хонгконгското кино преди десетилетия в със съвсем друга идея, то това сигурно щеше да е ийстърн, но не е.
Не ви разправям цялата тази словоблъсканица, за да си чеша езика, а защото по мое мнение уестърните загиват като жанр и всичко, излязло в последните години носи по-скоро излишен драматизъм и се разбозавява от човешките съдби, отколкото да забавлява. Именно затова с чиста съвест мога да препоръчам на всички любители на престрелките и преследванията “Добрият, лошият и странният” като един бисер в силно ръждясалата ниша на подобни филми.
За този автор
