Bangkok Dangerous (2008)

[b]Опасностите на Бангкок (2008)[/b]

Тъжно е, някак, когато един актьор се връща толкова назад в кариерата си към екранната си младост, и влиза в роля, която днес би могла да се определи при най-добро желание като посредствена. Не, че Никълъс Кейдж се нарежда сред най-великите чак изпълнители на всички времена, но все пак е доказвал, при това не еднократно, че може и значително повече. Докато „Опасностите на Бангкок“ едва ли щяха да предизвикат особено вълнение дори по времето на разцвета на екшъна, а какво ли да си говорим за настоящето.

В няколко думи, последната му за момента лента обира почти всеки негатив, характерен за жанра – самият сюжет за слизащият вече от сцена, след една последна задача наемен убиец е до такава степен банален, че още по средата на откриващия монолог и на гаргите става ясно как ще протече действието, с изключение на някои дребни детайли. И, наистина – всичкото му е там – младият симпатяга, хубавото девойче, залитането от собствените норми, обръщането срещу работодателя, да не продължавам да изреждам. А в комбинация и с доста праволинейното заглавие, изненада за публиката просто не остава. Има малко драма, има малко хумор, но нищо невиждано до момента.

Е, ако успеем по някакъв начин да се абстрахираме, все пак, от този иначе много централен проблем, „Опасностите на Бангкок“ не е чак идеално слаб филм – може би единственото оставащо в такъв случай дразнение са неизбежните речетативи ала-Кейдж. Вярно, почти не си спомням негов филм напоследък, в който да отсъстват, но тук специално историята не му позволява да каже дори нещо кой знае колко смислено, камо ли по-дълбоко. Освен тях, оформлението е доста прилично, музиката също не е лоша, липсват някакви особени дупки или досадни затлачвания по цялата му дължина.

И все пак, не е от тези филми, които бих препоръчал при каквито и да е обстоятелства, освен ако може би просто нямате какво – ама съвсем нищичко – да правите с час и половина от собственото си време. Не, че съм толкова разочарован дори, но освен няколко красиви тайландки, в него не се съдържа една единствена причина, която да ме мотивира да го направя.

За този автор

Author: Ангел Генчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *