Persona Non Grata – Shade in the Light
2009, Sensory Records
Line-up:
Chris Gatsos – guitars
John Ioannidis – keyboards
Bill Axiotis – vocals
Akis Gavalas – drums
Chris Vogiatzis – bass
Tracklist:
1. Before the Reason; 2. Dual Unity; 3. Single Unity; 4. Collision Course; 5. Five; 6. Shade in the Light; 7. Longing; 8. Empty Shadows; 9. Personal Gratitude; 10. Stillness
По принцип обичам да слушам дебюти, и то не с някаква кой знае колко дълбока цел, а от съвсем обикновено любопитство. Друг е въпросът, че доволно голяма част от тях в най-добрия случай не са нищо особено, и ако наистина си поставиш за цел да търсиш стойностни млади банди, то процесът най-вероятно ще наподобява пресяване на речен пясък с тайната надежда да изскочи зрънце злато. Но пък понякога дори това се случва.
В интерес на истината, гърците от Persona Non Grata – както се оказа, третата група със същото име – не са чак толкова смайващо откритие. Но пък са интересни. Малко твърде прогресивни за моя вкус, но трябва да им се признае, че са направили завидно умела смесица от рок, по-тежки включвания, любопитни клавирни мотиви, комбинирани със съвсем нелош вокал, на места малко избиващ на пауър, и като цяло дебютната им тава е изпълнена с видимо огромно старание, а и музикален талант. Не казвам майсторлък, тъй като той все пак идва с опита.
От друга страна, това идва и с торбичката негативи, и основно място сред тях заема прекаления инструментален експеримент и прекомерно голямата сложност на „Shade in the Light“. В течение на десетте парчета, или около час, се преливат едни в други сигурно петдесетина отделни пасажа. На места плавно, другаде не толкова успешно, а в отделни случаи преходът може буквално да предизвика главоболие – особено в комбинация с някои от по-особените клавири, които не винаги са в хармония с мелодията. И въобще тук и там остава впечатлението, че може би щеше да бъде по-добре, ако по примера на някои от екстремните банди гърците бяха записали албум не с десет, а да речем с тридесет, по-кратки парчета.
Въпреки това обаче, цялостното впечатление остава положително – доста интересни решения, съчетания и отделни мелодии, изпълнени по начин, който при дебютанти заслужава само и единствено адмирации. И ако не заради друго, то поне от чисто любопитство и като за веднъж, албумът наистина си заслужава.
За този автор
