Един сборник разкази никога не е като роман – не създава същото усещане. Дори да е събран около една тема, дори да е на един автор – пак не можеш да кажеш с тази лекота „авторът – така и така, сюжетът – това и онова; идеите – тъй или иначе, стилът – еди как си“. Сборникът е по-скоро калейдоскоп – при всяко завъртане и цветовете, и фигурките се менят, и доста рядко да се повтарят, дори и понякога да се наподобяват.
Ето и тези „Чупливи неща“ – авторска, но не и тематична подборка – коктейл от различни хрумвания, породени по различно време и от различни стимули в съзнанието на Нийл Геймън, прехвърлени на хартия от иначе лекото му перо. Най-близката асоциация, която хрумва пък на мен е призма – призма, пречупваща творческия устрем на британеца във всевъзможни, на места дори невъзможни, достъпни само на фантазията цветове.
Защото такава картина извиква в моето въображение тази книга. Геймън – нетипичен, разнообразен, плодовит, фееричен, понякога малко неразбираем и отвлечен, но пък за сметка на това грабващ с всеки ред – дори и в мерена реч, колкото и да звучи странно. Криминален, фантастичен, поетичен; забавен, футуристичен; мрачен или пък романтичен – донякъде се изненадах дори не толкова от палитрата на неговата фантазия, а от настървението, с което се нахвърлях върху всеки следващ разказ, за да видя какво ще ми предложи пък той. Не че харесах всички – но това е неминуемото зло при подобни сборници, един ти е по вкуса, един не е, но пък другиму ще направят впечатление в обратен ред.
Даже ако трябва да сме честни – Геймън не е майсторът на разказа. Не е Шекли. На места е малко недовършен. Другаде – разхвърлян. Тук-таме само скицира и дори не си прави труда да щрихова. От трета страна, пък, отделни разкази са самороден брилянт, че може би и шлифован. Но във всички случаи, „Чупливи неща“ са нещо, което си заслужава – нещо, което те откъсва за кратък, но животворен момент от действителността и те прехвърля директно в света на приказките.
А приказки трябва да се разказват. [i]“Те са обменната ни валута с онези, които са населявали света преди нас изобщо да ни е имало.“[/i]. Нийл Геймън.
–
[b]Повече информация от страницата на ИК „Бард“…[/b]
За този автор
