„Всеки наедрял шопар
се вживява като цар…“
– Чувал Чувал
Имало едно време, затънтена английска провинция, а в нея – ферма. Нищо ново под слънцето – и провинции бол, и ферми – още повече. Ограждал я неизменният жив плет, била и онази англохарактерна ливада…
Но не щеш ли, се случило неочакваното. Отхвърлили животните тиранията на впиянчения си до лудост господар-човек, и се впрегнали в собственото си добруване. И настанал рай на Земята.
Е, добре де, във фермата.
Само че…
Само че, имало едно такова животно сред всички останали, чиито органи и до ден днешен се използват за трансплантации в човешкия организъм. Използва се неговата кръв, неговото месо е най-смеляемо за човека. То е съвместимо.
Това животно се нарича свиня. Много хора също често се наричат свини, но това е защото и те са съвместими.
И тази свиня…
За която няма да ви разправям аз, а Оруеловата „Животинска ферма“, и то по начин, по който аз не бих могъл да съвместя съвместимостите. Едва ли ще има нужда да изтъквам и изтъчения като английски жив плет паралел, комичният като ферма под животнско копито резултат, и тънкият, като свинска тения цинизъм, преплел редовете на същата книга.
Чисто наслаждение ;“)
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2874
За този автор
