[b]Отново на 17 (2009)[/b]
Едно житейско правило не може да се отрече – колкото повече се навърта километража на годините, толкова повече нещата се променят и най-вече отдалечават от това, което си си представял за живота нататък, когато си бил на седемнадесет. А поглеждайки назад, кой ли не би искал да получи втори шанс, по възможност със сегашния си опит и акъл.
И тъкмо с този вехт мотив под мишница се подвизава и поредната лековата комедия, която – като че ли вече очаквано – оглави отвъдокеанската бокс-офис класация още в дебютната си седмица. Което съвсем не означава, че „Отново на 17“ е задължително слаб филм. Нещо повече – на фона на някои от предишните подобни случаи си е направо добър, а ако трябва все пак да го извадим от уравнението, най-малкото сносен е една подходяща оценка.
Та, както стана дума, животът обикновено не се развива по плана от юношеските години, и Майк О’Донъл (Матю Пери/Зак Ефрън) е типичен пример за това – от обещаващ баскетболист на ръба на спортна стипендия, по стечение на обстоятелствата, по-точно бременността на тогавашната си приятелка, достига до обикновен продавач, баща на две деца, който за капак две десетилетия по-късно е и пред развод. И когато по случайност се превръща обратно в седемнайсетгодишното си аз, грабва ситуацията с две ръце – макар че тя съвсем не е това, което би очаквал, особено когато му се налага да взаимодейства с децата си, в гимназията, на съвсем друго ниво. Което пък ще му помогне да открие, че далеч не е бил толкова свестен родител, колкото си е мислел.
В интерес на истината, филмът има доста забавни моменти и общо взето се гледа приятно като за тийн-комедия – не е като човек да няма на какво да се засмее. Но не е и като да се превива от смях. Всъщност, толкова голямата му, или по-скоро ударна популярност ще да се дължи на Пери и Ефрън – макар че бившата и понатежала звезда от „Приятели“ едва има и една дузина минути време на екрана, така че ако се надявате специално да видите нещо особено от него, по-добре недейте.
За радост на дамската аудитория, или по-точно онази и част, която още не е задминала тази толкова ключова седемнадесета годишнина, от Зак Ефрън може да се види предостатъчно – поне като присъствие, тъй като като изпълнение ролята му не е толкова различна от онази в „Училищен мюзикъл“ (изключая музикалната част, разбира се), и то нито като характерни черти на героя, нито пък като качество на самата му игра. Като цяло обаче кастингът се справя доста прилично, доколкото му позволява сценария, и не може да се изтъкнат някакви особени недостатъци в това, което представя.
Друго което може да се спомене, е че саундтракът е сравнително добре подбран, и добавя още една нелоша нотка в тона на целия филм. И всъщност, като цяло, същото важи за всеки отделен елемент – освен може би известното клише, предвид че темата за размяна на телата е почти толкова стара, колкото киното въобще. Нелош филм във всяко едно отношение, и ако имате желание да загубите час и нещо без да се пренапрягате, то ще ви свърши чудесна работа. От там нататък обаче, не очаквайте нищо повече.
За този автор
