Най-старото върколашко пристанище, Хардал, е на шест дни път с кон на северозапад от Огнедъб, на устието на река Кхаз. Със своето над сто и петдесет хилядно постоянно население, този град е най-малкият областен център в Белите планини.
Особеното му положение не го е превърнало в голям търговски център. Извън по-населените водни територии далеч на юг, Градът на змията, приел името си заради формата на коритото на Кхаз в миналото, служи по-скоро за пристан на царския военен флот. Също така, от Хардал тръгват далечните презморски рейсове – към колониите или към Талха.
Лорд на Хардал е Риел Доно, чиято фамилия е далечен родственик на древните владетели Стеан. Кмет е Даргал от Огнедъб, а Хардал е единственият върколашки град, в чийто съвет могат да бъдат срещнати цели двама здрачници. Те обаче се радват на наистина висока почит. Единият, настойникът на Пансионът на Кръвта (това училище притежава и доста насмешливи наименования, произнасяни, разбира се, само под сурдинка) се нарича Хихстлар и е четвърти братовчед на легендарния маг Схахна, за който се говори, че е самият господар на разположения в Елдфиер университет. Тази особена личност, четвърт бурх, е наследник на древна традиция. Още в далечното минало върколаците дават убежище на маговете на Кръвта. Първоначално, жителите на Белите планини, принципно далеч от магическите пререкания, приемат единствените магове от които не виждат особена причина да се страхуват. Скоро обаче съжителството им от взаимопомощ и закрила прераства в топли съседски отношения и, по-късно, в същинска дружба, когато най-неочаквано маговете правят всичко по силите си да спасят Хардал от човешкото нашествие, унищожило рода Стеан. Макар и единици да са тези сред огнените души на Белите планини, следващи Течението на Кръвта, и до ден днешен, след рухването на Кулите, маговете на кръвта са топло приемани в североизточен, а и северен Ергонтар и се ползват с редица преференции. Пансионът пък е едно от малкото почти изцяло насочени към едно Течение училища, и директорите му заемат почетно място сред управниците на града.
Вторият здрачник е флотският ковчежник Серхел, който се смята за един от най-ерудираните и стриктните в тези среди и на практика движи финансите на цялата област, а и не само.
Пътникът няма да види кой знае какви чудеса в град Хардал. Разположен плътно от двете страни на река Кхаз, той е пръснат на около два километра нагоре от устието и. В крайното разширение на реката са разположени две укрепления, следящи зорко морските предели, и големият Хардалски фар, насочващ корабите идващи от открито море към реката. Няколко моста пресичат руслото на реката, свързващи отделни квартали от града. В края им се намира и дворецът на лорда, по-скоро голямо имение. Градът не е укрепен външно, но за сметка на това се радва на по-многочислена стража от всеки един друг, освен може би Сивостен.
Гербът на Хардал е бяла змия на фон от синьо и зелено, разделени диагонално. Владетелят му, обаче, идващ от малко по-вътрешни по поречието земи, носи цвят на водна лилия на черен фон.
За този автор
