Дълбоко в пазвите на Скалистите планини се разполага столичния град на даенлините – Мироден. Безбройните му къщи с тесни улици помежду си са изпълнили малката речна долина, плъзвайки по съседните склонове.
По-голямата част от Мироден е разположена зад масивните и добре поддържани стени, спомен от далеч неотдавнашното време на скелеталните нашествия. Заедно с естествените укрепления, те го превръщат във вероятно най-добре защитения град из пределите на Ендивал. Втора стена отделя Вътрешния град на даенлинските благородници и двореца на княз Черномеч, разположен заедно с всеизвестните му пищни паркове в извивка на речното корито.
Макар и да създава на пръв поглед усещане на сив и мрачен град, Мироден е един от най-оживените търговски центрове, разположен на главния проход през Скалистите планини. Населението му, главно даенлини и по-малко елфи, приближава милион и го превръща в главен съперник по тази линия на далечен Огнедъб. Управлението му е възложено на Градски съвет, чиито върховен вожд е лично князът, макар и пряката му намеса да е твърде рядка.
Градът е изпълнен с множество пазарища, също както и храмове, тъй като даенлините са известни с набожността си. Търговските и занаятичийски гилдии и магазини са разположени във външния пръстен, а магическите и алхимически – край или даже отвъд стените му. Любопитен факт е, че на няколко от съседните възвишения се извисяват храмове на Риан, превърнати в същински обсерватории, и звездобройството се намира на особена почит сред мироденци.
На съмнителна слава се радва върколашкият квартал в крайния северозападен край, в който – говори се – се развива повечето подземна дейност на Мироден. Населението му е съставено основно от ветерани на КеранАнгеровите войски и техни наследници и следва свои собствени, полуавтономни и сурови правила.
Сред по-известните паметници се нареждат градините на Черномеч, няколко монумента от времето на Походите на Дъгата.
Гербът на Черномеч е сребристо-сив сокол и се приема и за герб на града.
За този автор
