Вероятно сте се чудили как така мравките сякаш винаги си намират пътя, колко и да ги местите насам-натам. Според изследване на смесен екип от специалисти от Техническия университет в Мюнхен и Бразилския център за физични изследвания, публикувано в британския „Journal of the Royal Society Interface“, цитирано от Дискавъри Нюз, по всичко личи, че целеустремеността на миниатюрните създания може да се дължи система микроскопични магнити, разположени в антените им, и извършващи на практика работа на биологичен компас – а този компас, на свой ред, да бъде част от сложна природна система, наподобяваща по действие системата за глобално позициониране.
За целите на изследването си учените са се спрели на мравки-работници от мигриращия вид [i]Pachycondyla marginata[/i], притежаващ любопитния навик да мигрират по маршрути строго ориентирани спрямо магнитната ос, за които предварително е било установено също така, че най-силните магнитни сигнали идват именно от антените. Вероятно за не толкова голяма своя изненада, екипът – с помощта на микроскопски изследвания и химически анализ – е установил наличието в тях на изключително ултрафини минерални включения с магнитни свойства, сред които магнетит, хематит, алуминиеви силикати и пр. Още по-интересното е, че те се намират в непосредствена близост до орган с не особено изяснена функция, наречен Джонстънов, който вероятно също играе роля в мравчената позиционна система.
Вероятно включването на тези метали започва още при първото съприкосновение на мравките с почвата, която в този регион е богата на подобни минерали, допълват специалистите, и с тяхна помощ – в ролята на сензор – мравките съумяват да възприемат геомагнитната информация, която бива превърната съответно в нервен импулс и предадена до мозъка.
Всъщност, те не са единствените животни, които разполагат с подобни системи – магнитни органи са намирани у редица риби, птици, насекоми и дори бозайници, основно мигриращи видове. Нито пък всички мравки, на свой ред, притежават толкова сложен апарат за ориентация. Някои пустинни видове, например, са се съоръжили на свой ред с комплексна и чувствителна зрителна система, която им позволява да се ориентират значително по-добре в песъчливите райони.
В крайна сметка, обаче, всичко това не се изучава и само от чисто любопитство – напротив, благодарение на по-задълбоченото познание върху различните способни за ориентация, физиологически, физични или химични, учените се надяват освен всичко друго, да открият и по-ефикасни на редица технологични постижения, от строго таргетирани медикаменти до информационни технологии. За съжаление обаче се оказва, че не всички от тях могат да се пресъздадат толкова лесно, поне засега, в лабораторни условия, колкото ефикасно това става в самите биологични механизми.
За този автор
