Когато стане реч за древна история, читателят обикновено има твърде беден избор на широкия пазар – известно количество енциклопедии, предимно на ниво детски, малко специфична художествена литература, която твърде често е склонна да жертва историческа достоверност с оглед на „актуалност“ на сюжета и една купчина от, бих казал, отново фикция, но страдаща от тежка криза на идентичността. Да, иде реч за купчинката мистикоидни публикации, където човек може да разбери за кацалите по пирамиди и зикурати летящи чинии, осем хилядолетната история на Прабългарската държава и прочие, но ако случайно там се намери вярно твърдение, то почти сигурно е попаднало по случайност и пропуснато от коректора.
С книгата „Месопотамия“ на Жан-Жак Гласнер започва да се запълва една много важна ниша – тази на сериозната, качествена, научно-популярна литература. Като за начало, тя не дава сдъвкано и добре смляно познание, което идва във формата на ефектни снимки, придружени с малко текст в цветни кутийки. Езикът на автора е изключително добре премерена среда между популярното говорене и научната терминология, а илюстрациите са чести и отлично подбрани, пък макар и за сметка на външния блясък. Множество допълнителни пояснения са дадени в близо двестате бележки под черта на преводача и още повече улесняват четенето на книгата.
Информацията, както самият автор казва в предговора, се ограничава почти само на добре известните исторически основи, теориите върху които съвременната наука отдавна е достигнала до консенсус. В този смисъл, тя предлага много по-малко на професионалистите, които вече ще са срещнали болшинството представени факти, колкото на любителя на историята, комуто се предлага много добре систематизирана и изчистена от двусмислици и спекулации книга. Тя може да бъде четена изцяло, по ред на страниците, но така ще изгуби много от достойнствата си, защото авторът е предпочел да спести страниците с обобщения и припомняния, до толкова, щото липсва дори епилог. Вместо това на читателят са предложени не един, а цели пет индекса на имената, термините и дори на най-често цитираните учени асиролози, който заедно с бележките под черта отлично замества списъците използвана литература, задължителна част от едно по-тясно насочено и по-строго научно изследване. Истинското достойнство на „Месопотамия“ на Жан-Жак Гласнер е да запълни домашната библиотека като научно-популярен справочник, покриващ изцяло нуждите от информация на неспециалиста.
Противно на множество други автори, Гласнер не се спира в подробности единствено на историята на Месопотамия. Книгата започва с една кратка и сбита хронология от неолита до присъединяването на Вавилония към Персийската империя в VI в. пр. Хр. но тя заема едва една седма от общия обем на книгата. Останалите страници предвидливо са заделени за анализ на географските предпоставки в региона, политическия и икономическия живот на древните, а цялата втора част на книгата, „Месопотамският човек“ се занимава само и изключително с религия, бит и култура. Представени са факти за всички сфери на тогавашния живот, като вниманието към тях е разпределено равномерно. Благодарение на това читателят има възможност да се запознае със слабо известни факти за глиптиката, методите за пресмятане и елементите от семейното право на шумерите, за сметка на изчистване на други, по-силно популярни области от излишни подробности, които биха разводнили стегнатото и информативно изложение. Въобще, ако трябва да изведем на преден план едно единствено качество на „Месопотамия“, това е именно отлично структурираната и подбрана информация, която бива представена на читателя. Можем само да желаем запълването на българския пазар с още книги от подобно естество.
–
[b][u]Повече информация от страницата на ИК „Колибри“…[/u][/b]
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201656#201656
За този автор
