[b]Неуловим (2008)[/b]
Анджелина Джоли и престрелки, какво повече му трябва на човек, че да се шмугне в прохладния киносалон, спасявайки се от лятната жега. При по-внимателен прочит на актьорския състав, веднага се набиват на очи Морган Фрийман и Джеймс МакАвой (може и в обратен ред), а щом музиката е поверена на Дани Елфман, значи очакванията към филма значително се повишават. А режисьорът – хм, Тимур Бекмамбетов, това не беше ли онзи същият, който пресъздаде на голям екран известната поредица „Патрули“ на Лукяненко? Да, точно той е.
Животът на средностатистическия смотаняк – работи загубена работа, тормозен от комплексирана шефка, живее в пропаднал квартал, приятелката му изневерява с негов колега, а ежедневието го притиска със сивотата си, разнообразявано само от пристъпи на паника, неуспешно подтискани от шепа шарени хапчета. Докато един ден не се появява тя – самата Анджелина Джоли – и светът се преобръща с главата надолу, в буквален и преносен смисъл.
Едва ли някой е очаквал от летен екшън философски проникновения за същината на нещата, но – изненадващо – филмът е забавен и същевременно те държи в напрежение, както се полага на заглавие, от което се сипят куршуми на килограм. Плавното развитие на сюжета е само плюс, а превръщането на загубеняка в супергерой е поднесено с ударна доза хумор. Каскадите и престрелките могат да съперничат на „Стреляй смело“ по количество гилзи и натръшкани трупове, при това без да се губят насмешливите нотки.
Единственото леко издишане на сценария е там, където трябва да се подкове мотивацията на главния герой, но моментът – с право – е претупан набързо, за да остане повече време за екшън. Динамичната музика изстрелва действието с ритник в орбитата на безусловно завладяващи вниманието сцени, а интересните операторски хрумвания допълват блестящо специалните ефекти.
За актьорската игра надали има какво да се каже – Джеймс МакАвой отново е на висота, Морган Фрийман играе ролята си с лекота, а Анджелина Джоли е… с все така големи устни. Все пак „Неуловим“ си има и минуси – уж изненадващите обрати са досадно предвидими, особено, когато филмът започва сам себе си да взима на сериозно, а и кървищата точно на края са сякаш прекалени. При все това първата холивудска стъпка на Бекмамбетов е чудесно лятно забавление.
За този автор
