Супер Боровец, Гига Слънчев Бряг, Хипер Албена, Мега Банско… туризъм. Звучи ви познато нали? Българската представа за развитие на туризма направо може да те убие… от смях. Не толкоз отдавна, г-н главният редактор на Сивостен се завърна от Гърция и макар да не е споделил впечатления, предполагам една лампичка е светнала в главата му, лампичка, осветяваща смисъла на безсмислието на стратегиите, градежите и извратеното разбиране на нашего братя бизнесмените в туристическия бранш.
Предполагам половината пътували по някой от небезизвестните тридневни маршрути, носещи гръмко названия като „Пътя на светлината”, например, включващ (или не) изкачване на Олимп, посещение на местността Метеора и т.н., са си задали един въпрос – добре де, скали подобни имаме и ние – Белоградчишките, крепост хубава за зяпане също има, скални манастири за зяпане в недалечната околност не е като да няма, а с малко път и пантеон на Българските царе (макар и в период на организация) може да се види. Защо тогава гърците те щавят тук петарка, там десетарка, а ние впечатляваме чужденците с бетонни градежи, които все повече и повече превръщат почивката в смяна на обстановката в стил "от трън, та на глог", а именно от гъсто застроения град в също толкоз застроения и начъчкан курорт.
Някои от вас сигурно помнят т.нар. „туристически маршрути” на Балкантурист от едно време – блага работа, макар и по мое мнение с малка неточност – маршрутът си е маршрут, но на входа пак трябва да си ти вземат. Който е бил път ще даде – показателен е примерът с иначе недотам заможните български туристи в Гърция. Не съм видял никой да изпълни кръгом марш и да се върне на паркинга да чака групата, защото му е скъпа гробницата на Филип Македонски (например). Но да се върнем на темата, къде изчезнаха добрите стари маршрути? Че не се трансформираха в културно-исторически туристически пакети е явно по това, което представяме на туземските туристически борси по Европата.
Самата Гърция – за сравнение – далеч не е чак толкова различна. Малко по-зелена е, защото гърците видимо обичат зеленината около себе си; а и иначе – това, което може да се ползва от доста оскъдната им земеделска земя се обработва и пустеещи земи общо взето няма. Голямата разлика обаче е, че докато там всички са наясно с туристическия й потенциал, включая управниците, то у нас всеки българин е наясно с туристическия потенциал на страната, но обратно – с изключение на управниците. А когато се включи държавата, то местната мини-инфраструктура на дадената забележителност се припокрива отгоре от крупната инфраструктура на цялата страна и се подпомага – тогава се ремонтират историческите забележителности в Солун, да речем (олюпена мазилка има на едно-две места, където явно е бутната наскоро стара сграда, иначе всичко чистичко, замазано и боядисано – а не да вървиш като сапьор през центъра на София; пък Солун е голям официално колкото милата ни столица, неофициално сигурно с половин милион по-малък); 
строят се десетки километри пътища, което се вижда още след Кулата, и то със същите тия инвестиции на Европейския съюз, само табелките са на гръцки – и то се строят не като тук по две до двайсет години, през което време да се минава през стеснение колкото за каручка, а майсторите да пият бира под близката круша – просто се прави отбивка за трафика и се бачка с пълна сила (а след това се поддържа). Глобите и санкциите са брутални (2000 евро за превишена скорост на магистралата, при нормална заплата от 1000-1500) и законите поне на първо четене се спазват. Немалко гърци са заангажирани в туристическия бизнес и са наясно какво, как и защо да го правят пак в противовес на пълната липса на култура на обслужване, която вилнее из нашите туристически обекти. Казвам го просто, защото ако отидеш на селски туризъм у нас, баба Мара от третото къще в селото, която продава домашно кисело мляко или вълнени чорапи, за да върже пенсийката, ще се разтопи около теб – не защото е бизнес-дама и чака да те изстиска, а защото ще ти се зарадва като най-обикновена баба. И докато това в Солун се случва и в огромната таверна аха-на-големия-площад (който също е забележителност, и са си го пипнали хората), то тука в курортите се превръщаме в гол[i]е[/i]мата работа и става страшно. А има ли нужда да споменавам, че и най-опърпаният грък от курортен град може да спретне две-три изреченийца на английски, български, руски, сръбски или пък немски, докато пъпчивите мухльовци в лъскавите заведения по Черноморието мигат на парцали пред видимо английските туристи… И тъй като интересът клати феса, гърците си опичат акъла и си залагат на сигурната формула – добро отношение, добра поддръжка и къде по-интересни, къде не толкова, забележителности.
Някой ще каже: "Сравнението с най-бедната откъм история област на Гърция е некоректно, идете на юг и тогава говорете." Тук изникват примери като Перперикон (който вместо да е ограден с паркинг, заведения, входна такса и тълпа туристи, още май няма и свестен път). Изниква и картинката на китното ни Черноморие, където каквато и да е природа чезне сред бетонни инвестиции. За сметка на това, вестниците се радват на новини за пияни британци, които бият местни, туристи, които лъжат, че са ги обрали заради застраховката и т.н. Ами да – развивайки се основно като дестинация за евтини запои (включен в цената на пакета) и евтин секс, нормално е да идват бедни пияници, които от история и култура се интересуват колкото тракторист от индекса Дау Джоунс.
И в заключение ще повторя, може би е време да спрем да се мъчим да впечатляваме света с бетон и по примера на комшиите да даваме потури на мъжете и престилки на жените на входа на Рилския манастир – и за да ги бием, вместо за временно ползване, можем да ги извезем с традиционни шевици и да им ги оставяме за спомен… срещу малко по-висока сума, естествено. Дотогава – не само ние ще ходим по пътя на светлината да видим свят, ами и чужденците туй ще правят; освен ако не искат да се напият на връщане – тогава нашият бетон ги чака с евтината водка и мастика. Наздраве.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193429#p193429
За този автор
