The World According to Garp (1982)

[b]Светът според Гарп (1982)[/b]

Рядкост е, наистина, роман да се екранизира едва четири години след издаването си, но на фона на главоломния успех и въздействието, което има [b][u]творбата на Джон Ървинг[/u][/b], появата на филмовата адаптация „Светът според Гарп“ далеч не изглежда толкова изненадваща. Значително по-любопитен е може би моментът, при който прозата на съвременните американски автори много трудно подлежи на филмиране, и малкото опити в тази насока създават доста противоречиви впечатления. Например, една „Закуска за шампиони“ по Вонегът от 1999-та, превърната в нещо като комедия, определено не може да се котира дори сред филмите средно качество.

Тук обаче положението е коренно различно. Самият адаптиран сценарий е максимално приближен до оригиналната творба, и доколкото два часа и четвърт въобще биха били достатъчни и способни да пресъздадат майсторството на Ървинг на екрана – при това и от доста обемен, освен всичко друго, първообраз – той го постига.

Може би до още по-голяма степен великолепието на екранизацията се дължи обаче на актьорския и състав. Главната роля – тази на Т.С. Гарп – е поверена не другиму, а на всеобщия любимец Робин Уилямс, макар и тогава да не се радва на подобно амплоа. Всъщност, „Светът според Гарп“ реално е неговият дебют на сериозна драматична сцена, което дава още един добър повод тази адаптация да бъде видяна. И макар и тя да не носи някакво определено отличие специално на него – освен отличното му изпълнение – за по-опитните му партньори тук Джон Литгоу и Глен Клоуз довежда до номинации за Оскар за поддържащи роли, в комплект с някои по-малки награди.

И като цяло, филмът е еднакво подходящ и за онези, които са се запознали със самия роман, и за онези, които намират известни затруднения с него, за което все пак не могат да бъдат обвинявани. На първите той би предоставил малко по-различна, малко по-олекотена, но облечена в плът и великолепна драматична игра версия на досегашните им впечатления. На останалите, пък, дава чудесна възможност все пак да се запознаят с брилянтния бестселър на Ървинг, и то почти от първа ръка, така да се каже – без прекомерни залитания в страни и значителни пропуски.

За този автор

Author: Ангел Генчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *