Ударът Пелам 123: Отвличане в метрото (2009)
Новите екшън герои не от вчера обират гилзи и овации, но пък и старата гвардия не дава признаци, че ще се предаде съвсем без бой. А и екшън-трилърът от деветдесетте имаше малко по-различен облик от модерния в днешни дни, което идва да ни напомни „Ударът Пелам 123“.
Лентата всъщност е трета адаптация на едноименната новела на Джон Годи след архивната лента от 1974 г., с участието на Уолтър Матау и Робърт Шоу, и телевизионния и римейк от 1998 с Едуард Джеймс Олмос и Винсънт Д’Онофрио. Този път обаче сюжетът е леко променен и няма да видим точно класическата двойка престъпник-ченге, макар че реално на героя по неволя като че ли му липсва само значка.
Самата история далеч не е нещо невиждано – през златните години на екшъна биде отвличано буквално какво ли не, и на реда на метрото само трябваше да му дойде времето. От там нататък ситуацията е повече от ясна – заложници, откуп, полиция, напрежение, продължителни преговори, сравнително малко пукотевица и обрати, и така до самия финал, когато нещата все пак достигат до горе-долу щастлива развръзка. А това, което на практика издига „Ударът Пелам 123“ едно ниво по-нагоре е именно чудесната работа, свършена от старите ни познайници.
От двете страни на бариерата се озовават неуравновесеният емоционално, но пък изключително пресметлив Райдър, начело на бандата похитители, и Уолтър Гарбър – железопътен диспечер с не особено чисто минало, дори понастоящем обект на полицейско разследване. Трудно ми да е преценя коя от двете роли е по-добре изпълнена, но тъй като Дензъл Уошингтън (Гарбър) многократно е доказвал, че е доста широкоспектърен актьор, по-скоро бих заложил на един перфектен Джон Траволта, който сякаш продължително време беше останал извън обсега на кинорадара.
Определено добри думи заслужават и както режисурата на ветерана Тони Скот, на чиято сметка се намират класики от калибъра на „Фенът“, „Аленият прилив“, „Ченгето от Бевърли Хилс II“ и „Топ Гън“, така и сценария на Браян Хелгеланд, когото пък помним от не по-малко популярни заглавия като „Поверително от Ел Ей“, „Пощальонът“, „Теория на конспирацията“ и „Като рицарите“. В резултат на всичко това, не само визуално, но и като диалог новата им съвместна творба е предостатъчно стилна като за екшън-трилър, и макар и да е пределно далеч от висините на първото споменато заглавие или пък „Жега“, да речем, доставя нелоша доза удоволствие за любителите на жанра.
За съжаление, в кацата с меда винаги се намира и по капка катран, и в случая това е самият финал – не особено изненадващ, както и течението на целия филм междувпрочем, но определено разочароващ и комай изсмукан от пръстите. Слава богу, влизащ общо взето в концепцията на филма, та да не разваля чак до такава степен като цяло положителните впечатления.
Разбира се, не мога да не допълня, че като не много ефектна и невисокоскоростна лента, „Ударът Пелам 123“ може би няма да задоволи напълно любителите на наситените с действие продукции в стил Джейсън Стейтъм, например, които трябва да имат едно на ум, преди да подходят към него. Но въпреки това се оказва относително добър избор сред сродните си, пък и точно този модел все по-рядко като че ли намира изява, така че би могъл да се види и от гледна точка спомен от доброто старо време.
За този автор
