Напоследък като че ли започна да придобива очертанията на мода това да получаваме начесто впечатляващи окото исторически кино-спектакли – и откъм актьори, и откъм декори, и откъм постановка – и в това отношение „The Other Boleyn Girl“ съвсем не прави изключение. Даже напротив. Водещото трио актьори – Скарлет Йохансон, Натали Портман и Ерик Бейна – тежи достатъчно силно на мястото си, постановката е на БиБиСи, а мисля, че за декори все по-малко се налага въобще да си говорим в днешни дни.
Иначе историческият момент отдавна не е непознат – Хенри VIII Тюдор и неговите безкрайни афери, в най-общия смисъл на думата, са вдъхновили не едно произведение. От почти съвременните му памфлето-подобни пиеси и сродни, та до настоящия сериал „Тюдорите“, чийто втори сезон тъкмо започна, са разглеждани от почти всяка гледна точка, под почти всяка лупа, която може да се измисли. И дори и да прозвучи малко като негатив на този конкретен филм – което няма да е много коректно – „The Other Boleyn Girl“ всъщност не представя нищо качествено ново, даже не и изобретателна сюжетна комбинация от различни фокуси върху тогавашните събития, а просто още една такава.
Което в никакъв случай не го прави слаб филм. Напротив – дори само невероятният грим, костюми, доста реалистичната визия и добрата актьорска игра го изкачват едно ниво над предшествениците му.
Всъщност обратната страна на медала е не известната натрупала се тривиалност около личността или епохата на Хенри, а същинската ахилесова пета на мегапродукциите от последните години – съмнителната историческа стойност. Поне в три-четири ключови епизода сценарият на филма влиза в разрез с известните ни от историята събития – което дори само по себе си нямаше да е проблем, ако правеше впечатление на осмислена гледна точка върху тях, или поне нещо с цел акцент – а не на изменения и допълнения с цел най-обикновената ефектност. Още повече, че точно този период освен на зрителя е доста добре познат и на любителите на историята, и на професионалистите, та полето за интерпретация е твърде стеснено и границите му могат да се прехвърлят лесно.
Но въпреки този доста относителен недостатък, зависещ до голяма степен от вниманието към подробностите, поредният мащабен исторически филм си остава зрелище. И то зрелище, което напълно си заслужава.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202080#p202080

