Пътешествениците по дух и откриватели по съдба имат вече ново списание, с което да измерят мечтите си – „The Explorer“ стъпи и в България. Първоначалните впечатления са повече от позитивни – много и разнообразни статии, хубави снимки, почти липсващи реклами и най-важното – силна българска следа. Не само в отделни статии за райски кътчета из родината, но и в съвместни репортажи за интересни места по света. Какво предлага първият брой?
[b]Устойчив туризъм – отговорно пътуване[/b]
Сигурно неведнъж се е случвало да се отбранявате от досадни просяци, докато атакувате с фотоапарата си поредната световна забележителност (екскурзиите в Африка са особено показателен случай). Всъщност ние – туристите с пари – трябва да се замислим какво даваме на културите, които посещаваме. Успяваме ли поне за миг да надникнем в душите на хората, които ни посрещат или бързаме към следващото приключение? Отговорният турист се опитва да даде, докато взима, да обогати средата, от която събира спомени и впечатления.
[b]Брюксел – шоколадова бонбониера[/b]
Брюксел е пъстър, Брюксел е шарен, Брюксел може да задоволи всеки вкус, дори и най-претенциозния, Брюксел е досущ като прословутите белгийски бонбони. Има за всекиго по нещо – статуи и музеи за изкушените от изкуството, изкусителни ястия за гастрономите, безброй развлечения за бохемите. Разнородното население е смесица от раси, народи и култури, карайки всеки – дори новопристигналите – да се чувства като у дома си. Няма истински туристи, има истински познавачи и ценители на белгийската столица.
[b]Еверест – една трудна любов[/b]
Интервю с Методи Спасов – за Еверест, за върховете, за трудните изкачвания и още по-тежките завръщания. За младите алпинисти, за приемствеността, мъдростта и опита. Методи Спасов е един от изкачилите най-високия връх на планетата през 1984 и е ръководител на българската хималайска експедиция през 2004. Преди самото интервю е представена хронологията на героичното изкачване на Еверест през 1984 година.
[b]Еквадор – рибари на вечността[/b]
Животът им зависи от милостта на океана и се определя от неговия непостоянен и коварен ритъм. Злополуките са нещо обичайно – излизаш сред необятната морска шир и никога не се завръщаш. Въпреки това индианците чачи са посвоему щастливи, въпреки недоимъка и мизерията, въпреки калните непроходими пътища и отдалечеността им от благата на цивилизацията.
[b]На фокус – Мексико[/b]
Обикновено Мексико се свързва с хилядите нелегални имигранти, опитващи се да се доберат до по-сносен живот в САЩ, с мустакати мъже, носещи сомбреро. Това е така, но далеч не изчерпва същността на тази страна. Странната политическа система, наричана още „съвършена диктатура“, върху която и до днес политолози от цял свят си блъскат главите, е само една от характерните особености на Мексико. Вълшебният пейзаж на Сиера Мадре – гъсти тропически гори, блатисти равнини, заледени планински върхове, действащи вулкани – е едно от другите лица на родината на маите и ацтеките. Какво обаче се е случило с древните обитатели – индианците, как живеят техните потомци? Почти изчезнали след испанското нашествение, покосени от болести, кръвопролития, робство и войни, индианците са днес едва 10% от населението на Мексико и се борят да запазят живи своя бит, култура и духовно наследство.
[b]Лаос – земята на смирението[/b]
Притиснати от две страни от бившите завоеватели – Виетнам и Тайланд – жителите на Лаос се опитват да живеят мирно и кротко. Оскъдицата не пречи да са щастливи, доколкото щастието е позволено от репресивния апарат на комунистическото правителство. Въпреки че страната се отваря за международни туристи, все още има теми-табу – като например за лагерите с политически затворници, скрити сред непроходимата джунгла.
[b]С мотор в Близкия изток[/b]
Интересен разказ за едно смело пътешествие през Сирия и Йордания в преследване на исторически забележителности. Бягство от слънцето, препускане през пустинята на гърба на мотор, сякаш древните номади са оживели и са се вселили в телата на двамата откриватели, решени да проникнат в мистериите на древността.
[b]ЦЕРН – откриване на микрокосмоса[/b]
Поредната статия на модерната – и доста поизтъркана напоследък – тема за новото изследователско отроче, на което възлагат големи надежди да разгадае тайните на Вселената и по-точно на частиците, които я изграждат. Любопитна е кратката бележка за участието на България в този амбициозен европейски проект.
[b]Крушуна – джунгла в сърцето на България[/b]
Крушунските водопади са едно недокоснато все още от масовия туризъм райско кътче в сърцето на България – само на трийсетина километра от Ловеч. Деветашкото плато подслонява голямо количество редки и изчезващи видове, включени в Червената книга. Тук се намират и „Водопада“, Деветашката и Бонинската пещера, която пък крие в недрата си най-дългото подводно езеро у нас.
За този автор
