Няма и година и половина откакто погромиха устоите един от най-големите екранни митове – онзи, че Тери Пратчет е невъзможен за филмиране – и Робърт Холми, баща и син, не се посвениха и за миг вече да повторят. Резултатът – новият им „Цветът на магията“, сам по себе си всъщност адаптация и на двете свързани истории – т.е. включващ и „Фантастична светлина“.
Тъй като аналогията между тази екранизация и предишната на „Дядо Прас“ е като че ли невъзможна, ми се ще да започна малко по-отдалеч. Задължително е да отбележим, че тези две новели за Света на Диска, за които иде реч, са най-първите от поредицата, излезли изпод перото на британеца. И именно поради тази причина са почти изцяло пародийни, с относително миниатюрна собствена тежест, ако може така да се каже. Което и в екранен вид ги превръща малко или повече в комедия на ситуациите, а не толкова в последователен сюжет. Не че такъв липсва, но би трябвало да отбележим като положителна, а не като отрицателна черта, че адаптацията успява да пресъздаде именно тази им атмосфера.
Иначе дребни забележки има – както отдавна се очерта като обичайна практика за тези двама, и част от лицата, и част от събитията са доста свободно претворени, с думи прости – не като в книгата. Но пък начина, по който го изпълняват не само не е толкова натрапчив, а и не го прави особен недостатък. Да, Двуцветко можеше да е азиатец, наистина, но пък Шон Остин го играе великолепно.
В сравнение с „Дядо Прас“, отново, откъм ефектност „Цветът на магията“ е като че ли е малко по-незабележим, което обаче също се връзва със съвсем комедийната му страна – изглежда далеч по-добре от отделни монументални фентъзи привидения от екрана. Подобни, така или иначе, не са запазена марка на двамата Холми, при които и най-пищните ефекти обикновено изглеждат умерени – и което е една от най-силните им страни. Последното важи и за широкия и качествен актьорски състав, без твърде помпозни имена – но вече и за двата филма.
И като цяло, въпреки, че твърде голямата сюжетна разлика между двете оригинални новели прави невъзможно директното сравнение по-добър срещу по-слаб, дълбоко се съмнявам, че ще остане недоволен почитател на Пратчет, на фентъзито или на добрата комедия след трите часа из Диска. А догодина – още един, да се надяваме.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201889#201889
За този автор
