Малко странно начало за ревю, но гледахте ли миналогодишния [b][u]“Огледала”[/u][/b]? Ако сте, то вече в голяма степен сте изгледали по-добрата версия на “The Broken”. Тук Джак Бауър наистина отсъства, но пък е заменен с хубавелката Лена Хийди, позната от [b][u]“Terminator: The Sarah Connor Chronicles”[/u][/b] и “300”. Уви, дори тя, в компанията на номинирания за Оскар тази година Ричард Дженкинс, не може да спаси филма от това, което всъщност представлява – разочароващ, глупав и досаден.
Вече споменахме “Огледала” – тук идеята е сравнително същата, макар и реализирана по малко по-различен начин – отраженията от огледалата решават да излязат наяве, за да заемат мястото на своите първообрази. Това не е лоша почва за хорър, дори техническата реализация не е чак ужасяваща, но сюжетът е невъобразимо тъп и недоразвит.
Рентгеноложката Джина (Лена) се прибира от работа и внезапно вижда себе си, шофираща кола по улицата. Странната случка я кара да последва двойничката си до – както се оказва в последствие – собствената си къща. После се качва в колата си и претърпява катастрофа. Които три сцени се повтарят по време на близо две трети от 88-минутния филм. Но това дори не е най-лошото. Лошото е, че в останалата една трета се случват неща, за които няма да намерите и минимално обяснение дори след края на филма. Лека-полека двойниците заемат мястото на роднините на Джина, тя го усеща, но не разбира защо. Зрителят също не разбира, но не той е чукча – просто голяма част от случващото е изобщо лишено от логика.
Няколко примерни сцени – ще си позволя да ви разкажа част от филма, тъй като просто няма смисъл да си губите времето с него, а ако толкова държите да си похабите час и половина от живота, не четете до края на абзаца. Джина отива на преглед, защото смята че приятелят и Стефан е подменен от друг човек или същество. Лекарите и съобщават, че вероятно страда от сложен синдром. Тя си тръгва. Лекарите я гледат подозрително от прозореца в дълга сцена. Защо? И аз това се питах – до края на филма няма да ги видим повече. Джина се вижда с баща си на финала на лентата – двамата се гледат продължително, след като се оказва, че в крайна сметка Джина също е двойник – защо се гледат, искат ли да си кажат нещо? Не знам – дано поне сценаристът и режисьор Шон Елис знае, което много, ама много ме съмнява. Най-важното – изобщо не се разбира за чий решават тъкмо сега да излязат тия отражения, какви са, какво са, от къде са и прочее общи неща. Ама абсолютно нулева догадка през цялото време. Едно е да гледаш филм, който има прост смисъл, друго е да зяпаш лента с напълно липсващ такъв. “This is not cool, dude, simply not cool” – както казваше любимецът ми Картман.
Иначе допирните точки с “Огледала” не се изчерват само с идейната линия. Първото убийство е абсолютно идентично в двата филма – руса мацка умира във банята, след като и бъркат в гърлото. Но колкото и глупав и протяжен да беше споменатият, поне на финала си не те оставяше в недоумение какво точно са искали да направят авторите. Тук и това го няма.
Актьорската игра, доколкото я има – както споменах, в две трети от филма се повтаря една и съща сцена – е на прилично ниво. Лена Хийди е красива и недотам лишена от талант актриса, но във филма изглежда леко препарирана, с вечно изненадана, натъжена физиономия и полуотворена уста. Ричард Дженкинс е на нивото от [b][u]“The Visitor”[/u][/b] – проблемът е, че е на съвсем, ама съвсем същото ниво. Не зная дали е от ролята или от актьора, но жестовете, тонът и изобщо играта му са напълно идентични с този филм, който обаче си заслужава гледането в пъти повече. Останалите си вършат работата, без да блестят с нещо кой знае какво.
Колкото и бездарен сценарист да е Шон Елис, то като режисьор все пак се е справил далеч по-добре. Филмът е добре оформен в това отношение и в комбинация с добрия саундтрак може би дори ще успее да ви стресне тук-там. Калпавият и прибързан „финал в нищото” обаче ще развали хубавите впечатления в това отношение.
Изобщо, язък за барута (и времето). Не гледайте този филм.
За този автор
