Тери Пратчет е сред любимите ми автори по много причини, но сякаш основната сред тях е, че той е нещо като литературна константа. Светът на Диска е място, което за мен е сигурен пристан, към който винаги мога да се върна, за да изпитам едно познато, но красиво и завършено удоволствие. Каквито и книги да се намират на нощното ми шкафче, през каквито и приключения или преживявания да мина из други въображаеми авторови светове, рано или късно се връщам към героите на Пратчет.
Никога не съм считал Тери за чистокръвен фентъзи автор, а по-скоро като творец, който предлага една алтернативна, опростена и хумористична гледна точка към реалния свят. Духовитият и хитроумен стил помага да приемеш и най-горчивите тегоби на ежедневието с една интелектуална насмешка. Усложняването на живота и собственото съществуване е приоритет на човечеството. Все пак сме „единствените същества във Вселената, измислили скуката”.
Светът на Диска е действително богато развит с над трийсет книги в библиотеката си. Безкрайното въображение на Пратчет изглежда като неизчерпаем извор за истории, но и сам той признава, че от време на време се чувства изтъркан. „Трудно ми е да пиша за Анкх-Морпорк, без да спомена Ваймс и Стражата”. Четейки обаче „Истината” ми се струва, че явно не му е толкова трудно. Може би това е и една от най-хубавите черти на книгата – нов поглед върху най-големият град в Света на Диска, свежа и оригинална глътка въздух за мегаполиса на хипопотама и совата. Не защото Ваймс и компания са отегчителни, дори напротив, но все пак разнообразието в това отношение може само да бъде приветствано.
„Истината” е едно пътешествие из света на вестникарството, представено от изцяло нова група от герои. Не само главни, но и второстепенни. Даровитият син на благородник, Уилиям дьо Слов – почти-писател по професия, по между другото занимаващ се и с търговия на фурми; очарователната млада дама Захариса, изтънчена както в обноските, така и в правописа; вампирът фотограф Ото Вик – пълен въздържател и изследовател на… светлината; джуджето Гунила Добровръх – печатар превръщащ оловото в злато. Събрани случайно от съдбата, те тръгват по пътя на Истината, за да разкрият какво всъщност се случи в Двореца на Патриция и защо лорд Ветинари се опита да извърши убийство, а в последствие и да избяга с хазната на града. От другата страна на барикадата е „Новата фирма”, формирана от криминалните субекти – остроумният „бизнесмен” г-н Шиш и неговият партньор, огромният г-н Лале, изпитващ страст към прахообразни вещества и изкуствата.
За малко на сцената се появяват Стражата, Дъртия Гнусен Рон и свитата му, едно извънредно умно куче, както и куп други по-неизвестни герои.
Персонажите са великолепни, историята е извънредно интересна и определено предразполага към едно по-различно приключение. Гарантирано ще се смеете с глас на места, на други пък ще се замислите по-дълбоко над нещата. Всичко, което прави Пратчет толкова добър, присъства и тук. Книгата определено ще допадне на всички почитатели на Света на Диска.
Ако трябва да говорим за някакви минуси, като такива ще спомена само два. Ваймс и компания се включват на едно съвсем посредствено ниво в малкото сцени, където присъстват, което донякъде разочарова, особено ако сте големи почитатели на Стражата. За г-н Лале и г-н Шиш пък липсва някаква по-сериозна предистория (най-вече защото и те не си я спомнят особено добре), а ми беше извънредно любопитно да я науча. В общи линии обаче няма нищо, което да ви попречи сериозно да се насладите на тези четиристотин страници литературно удоволствие, откривайки дребните закачки, който авторът е оставил тук и там.
Ако търсите едно по-различно приключение в Анкх-Морпорк, „Истината” е меко казано добър избор. Приятно четене.
[i]„Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите.”[/i]
За този автор
