Чеснови хлебчета в най-разнообразни варианти се правят из цяла Европа, а вероятно и извън нея, и нищо чудно, като се има предвид, че не само могат да се сервират с огромно разнообразие ястия, но дори и сами по себе си са чудесно мезе. Обикновено обаче се приготовляват като някакъв вид питка, която лесно може да се превърне и в подметка, стига само да не уцелите тестото, и въобще са пипкава работа. Именно в търсене на леснината, гарнирана с гарантирания успех, в някакъв момент бях попаднал на тази хитроумна в тоталната си елементарност английска рецепта – а от британско на британско, след вчерашния [b][u]овчарски пай[/u][/b] се сетих и за нея.
Та, как да се избавим от мъките и едновременно да си приготвим вкусни чеснови хлебчета. За изпълнението на задачата ще е нужна една франзела, или друго по-продълговато хлебче, 5-10 скилидки чесън, в зависимост от големината им, както и любовта, която изпитвате към ароматния зеленчук, а също така – двеста-двеста и петдесет грама масло (пакетче и половина до две), връзка магданоз, сол и пипер. Съответно, ако искате да приготвите повечко – за всяка следваща франзела вземате същото количество от останалите съставки. А единственото друго нещо, от което ще имате нужда, е алуминиево фолио за печене и фурна.
Още от начало включете печката да се загрее предварително, тъй като целия процес отнема не повече от двайсетина минути заедно с печенето, като я сложете на около 160-170 градуса – т.е. не твърде силна.
Маслото е хубаво предварително да е поомекнало, тъй като ако го извадите директно от хладилника, по-трудно ще го превърнете в чесново такова. А това става чисто механично – в първия по-удобен съд, който ви попадне под ръка, го обърквате с чесъна, смачкан в пресичка, хаванче, или с помощта на по-модерен инструментариум, ако предпочитате, както и с магданоза, накълцан на ситно, малко сол и малко пипер. Тук оставям специалната забележка, че можете да експериментирате с подправки по ваш вкус колкото ви душа иска – с копър, например, резултатът не е по-лош, ако добавите малко червен пипер, то също не е зле, и така нататък.
Приключвайки с този изтощителен труд, можете да се заемете с франзелата. Без да я прерязвате до край, превръщайки я във филийки, направете в нея разрези на около три сантиметра – а ако искате крайният резултат да бъде с малко по-голяма площ, все пак франзелата е доста тънка, просто режете по диагонал. Когато сте готови, намажете от вътре с чесново-магданозеното масло, а това, което ви е останало след края на процедурата – намажете отгоре.
Веднъж готови, масленото си произведение завийте внимателно и хубаво във фолио, включително, дори особено в краищата, и сложете във фурната да се пече около десетина минути от едната страна, след което обърнете, и оставете за още толкова и от другата.
Именно тук настъпва и най-сладкия момент – можете да извадите студената бира от хладилника, и с още топлите филийки пред вас, които вече можете спокойно да донарежете, да се отпуснете пред телевизора и поредното шоу от Висшата лига. Последното, разбира се, за да е пълна британската програма – иначе, чесновата франзела върви великолепно със студени и топли супи, всякакви доматени ястия, а ако по принцип обичате чесън – вероятно с всичко, за което можете да се сетите.
За този автор
