Светата троица на дет метъла

Ако се върнем в средата на 80те години на миналия век и проследим развитието на онази странна симбиоза между простотата и агресията на пънка и типичното метъл звучене, много лесно бихме могли да разберем как, защо и откъде се е появило днешното разнообразие от екстремни стилове. Разбира се, много хора биха потърсили основата на този феномен в умората и отегчението от виртуозни китаристи и застаряващи гримирани фронтмени с женски гласове. Вероятно биха били прави. Но това е елементарно тълкувание на естествената смяна на поколенията и вкусовете, а и е неправилно. В крайна сметка всичко, което ще е предмет на тази статия, е част от многообразната палитра на метъл музиката.

И така, със създаването на траш метъла постепенно се оформят два клона на допълнително “втежняване” на звука и концепцията на музиката. Много критици просто елиминират термина-майка, като причисляват творчеството на [i]Slayer[/i] и [i]Sodom[/i] към black metal-а, а това на [i]Sepultura[/i], [i]Sadus[/i], [i]Virus[/i] и още безбройни пионери на екстремната музика – към death metal-a. И тук аз отново не бих се съгласил. За мен винаги е съществувала ясно диференцирана траш сцена. За сметка на това, блек и дет метъл музиката се оказа много по-пластична и плодотворна за развитие, което вероятно далеч е надминало очакванията на голяма част от музикалните критици.

Та какво е death metal? По дефиниция това е най-тежкия стил в музиката, събирателно понятие за много под- и над- стилове, произлезли от траш метъла, и чиято концепция е ориентирана основно към смъртта и причините за нея. За разлика от блека, тук нямаме култ към определен образ, а по-скоро стремеж към мрачни, кървави или социално ориентирани текстове.

За произхода на дет метъла като пряк наследник на по-примитивния траш не би могло да се спори кой знае колко, но пък аз лично държа да предложа един по-интересен поглед, който да обхване историята на жанра и да даде по-добра представа за събитията от онова време. И така, на три места върху изтерзаната планета се оформили ядра от младежи, които вкарали още агресия в траш музиката и довели вокалите до още по-брутални висини.

[b]Флоридската сцена[/b]

Според повечето критици именно слънчевия град Тампа и легендарното "Morrisound" студио е гнездото, от което се е пръкнала новата музикална зараза. Безспорен кръстник, феномен, лидер и идол на флоридската сцена и на дет метъл стила изобщо е [i]Chuck Schuldiner[/i], основател на легендите [i]Death[/i] (на снимката). От първия им албум през 1987 година ([i]Scream Bloody Gore[/i]) до смъртта на този гений, през всичките промени в състава и спорове около стиловата принадлежност на този или онзи запис, тази група не спря да се развива и да дава насоките на жанра.

Освен споменатите [i]Death[/i], към същата сцена принадлежат едни от живите легенди на стила, всички със запазена марка Тампа като [i]Obituary, Malevolent Creation, Morbid Angel, Deicide[/i] и вероятно още стотици други. Всички те имат собствено звучене, но и забележимата принадлежност към тази сцена. [i]Deicide[/i] трябва задължително да се споменат заради въвеждането на характерния за black metal-a култ към Сатаната в концепцията на текстовете си, а и стряскащия вид на вокалиста [i]Glen Benton[/i] с жигосания обърнат кръст на челото.

Стигаме и до една кратка екскурзия до Бъфало, имаща основно значение за тази история. [i]Cannibal Corpse[/i] заслужават да бъдат споменати поне по две причини. Първата е, че те станаха първата известна дет метъл група благодарение на едно няколкосекундно появяване в един посредствен филм. В "Ace Ventura" през 1994 година с песента [i]Hammer Smashed Face[/i] "канибалите" партнираха на Джим Кери и това се оказа съдбоносно събитие за популяризирането на жанра (дори се твърди, че те са любимата група на комика и той изрично е настоявал за тяхното участие). Освен това четата на [i]Chris Barnes[/i] въведе по-отчетливо gore течението в дет метъла. Ужасяващо гадните текстове, заглавия на песни и обложки на албуми (на снимката – една от невинните обложки на "канибалите"), заедно с нечовешкото дране на гласните струни от страна на фронтмена, създадоха поредната ъндърграунд легенда.

Жизнеността на флоридската сцена винаги се е дължала на огромния брой качествени кадри, които непрекъснато се преливат от една група в друга и допринасят значително за творческото израстване на стила като цяло. [i]Chris Barnes[/i], след като напусна първата си група, създаде заедно с гениалния китарист [i]Allen West[/i] първата истинска дет метъл супер група, [i]Six Feet Under[/i], а мястото му в [i]Cannibal Corpse[/i] бе заето от не по-малко колоритния вокалист на [i]Monstrosity[/i]. Другият гений на шестте струни, [i]James Murphy[/i] (както и [i]West[/i], свирил в [i]Obituary[/i] и [i]Death[/i]) разви в най-висша степен уникалния си талант в соловите си проекти. И изобщо, Флорида винаги е била и ще бъде синоним на дет метъл от най-висша класа.

[b]Бирмингамската сцена[/b]

Ако оставим настрана "военния" дет метъл на [i]Bolt Thrower[/i] и скучноватите, но винаги актуални [i]Benediction[/i], поданиците на кралицата предоставиха на света поне още три забележителни групи с огромно влияние в този стил. Първите doom death металисти от [i]Cathedral[/i] забавиха агресията и я доведоха до причиняващи агония басови пасажи. Оказа се, че "смъртта" на слуха е далеч по-неприятна, ако е бавна. Освен тях вегетарианците от [i]Carcass[/i] и социално ангажираните [i]Napalm Death[/i], поне с първите си албуми и преди да еволюират до професионални музиканти, създадоха най-тежкото течение в стила – grind core. Макар музиката им да има допирни точки в музикален план, насоката се различава коренно. Социалният грайнд, макар и не толкова популярен и много близък до пънка и стария ню-йоркски хард кор, далеч не е лишен от последователи и фенове.

От своя страна, [i]Carcass[/i] (на снимката) създадоха "кървавия" грайнд – бърза и сливаща се какафония от изкривени китари и грухтящ вокал с използване на медицински термини като заглавия на песни. Именно това течение намери богата почва в Източна Европа (предимно Полша и Чехия) и Япония и еволюира в омекотяване с джаз елементи, все по-честото включване на кавъри на стари диско парчета, включване на електронни елементи и създаването на световна сцена с доведени до крайност агресия и неприемливост на обложките. Стряскащите картини на разчленени тела и кръв далеч надминаха творчеството на [i]Cannibal Corpse[/i], а предупредителните надписи, частичната цензура и забраните за непълнолетни деца станаха нещо обикновено. От грайнда произлезе и крайната форма на дет метъла, noise core, която съвсем оправдано е определяна просто като нетърпим шум. Най-ярките й представители са американците от [i]Anal Cunt[/i].

[b]Шведската сцена[/b]

Швеция винаги се е славела като страна, родила много и разнообразни таланти във всяка една форма на изкуство. Затова смятам че не е изненада и наличието на обособена дет метъл сцена с характерното "гьотеборгско" звучене. Ако оставим настрана свръх продуктивния [i]Peter Tagtgren[/i] да си блъска главата как да звучи новия албум на "разпадналите се" [i]Hypocrisy[/i], и лидера на лидерите от [i]Edge Of Sanity[/i], [i]Dan Swano[/i] (на снимката) да развива поредния си страничен проект като фолк-дет-грайнд-хеви рок (но настрана иронията, едва ли има по-богати и разнообразни творчески музиканти от тях двамата), Швеция даде силните [i]Dismember[/i], death’n’roll стила на [i]Entombed[/i], мрачните [i]Grave[/i] и редица други знайни и незнайни групи. Швеция даде и melodic death-a, с групи като [i]In Flames[/i] и [i]Dark Tranquility[/i]. А с вкарването на мелодията, стилът вече доби "легалност", стана достъпен за по-масовите слушатели и окончателно излезе от руслото на първоначалната си агресия. Друг добър пример за подобен стил са момчетата от близката Финландия, [i]Amorphis[/i]. Макар отдавна да не са дет метъл (още един пример за постоянното развитие на стила и групите), те предизвикаха фурор с първите си албуми на епичен, с митологични концепции, симфоничен дет.

Почти всяка една държава е дала на сцената една или повече големи групи. Не трябва да се изпускат швейцарците от [i]Messiah[/i], немците [i]Morgoth[/i], холандците [i]Asphyx[/i] и [i]Gorefest[/i], датчаните [i]Konkhra[/i] и безброй други. А къде сме ние всъщност? Интересно поне за мен е че така и не се появи силна дет метъл група от България. С много мъки и десетилетие локална слава [i]Hyperborea[/i] най-после успяха да издадат албум. Мелодичните [i]Necromancer[/i] изчезнаха като метеор, а още по-мелодичните Desolate се прекръстиха и като име и като музика. One-man проекта [i]Exhumator[/i] бе обречен на забвение. За сметка на това обаче grind core сцената от тази страна на Дунав заслужава внимание. Като че ли най-дълго се задържаха, след известно прекъсване, кръстниците от [i]Past Redemption[/i], но пък изключително силни бяха албумите на [i]Corpse, Nice Side Of Pathology[/i] и [i]Enthrallment[/i] (на снимката). Освен тях могат да се споменат още десетина групи със спорадични концертни изяви и демота, които определено заслужаваха внимание при навлизането на този стил в родината.

Е, едва ли има нужда да изброявам всичките подстилове и разнообразни елементи, вкарани от тази или онази група. Достатъчно е да си направите една произволна компилация от по една песен на споменатите групи, за да добиете представа какво развитие е претърпяла музикалната агресия за по-малко от 20 години. Аз не бих препоръчал на неподготвения меломан да слуша подобна музика, но пък смятам че всеки с интереси в метъл сцената трябва поне да има представа какво се крие зад "хаоса от шум с грухтене за фон".

–
Тема за коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=5166