Не, че обичам да си кръщавам статиите на ингилизки, просто ми дойде отвътре – заедно с басовото „пич“ на Дийн. „Свръхестествено“ се омаза толкова много, че чак мен ме хвана срам. Не за друго, ами защото го бях похвалил невероятно – и все още, струва ми се, заслужено, след края на четвърти сезон. Както и след пилотния епизод на настоящия. А то – мале, к’во стана…
Едно голямо нищо, това стана. За дванадесет епизода (досега), Крипке и компания ни върнаха в детската градина на подрастващите телевизионни забавления – сиреч, пети сезон нямаше да е лош, ако беше… първи. Лек хумор, тотално неадекватни към цялостната история и несвързани помежду си серии. Чат-пат – рокендрол. Абе, тук не ставаше ли дума за Сатаната и Деня на Страшния съд?
Гледах и си мислех – шоуто просто не може да изпадне повече. Това беше във времето, преди да се появи епизода с „фен конвента“, който изби не само рибата, но и половината останали водни обитатели в околовръст от няколко мили. С тъпотaта си. После гледах и си мислех – едномесечна пауза би трябвало да проветри мозъците на сценаристите. Дай, боже. Още по-после, гледах завръщането на „Свръхестествено“ на малък екран, и най-сетне престанах да мисля. Лудница – приемливо. Някакво пъпчиво хлапе обаче да се мушка в тялото на Сам, докато Сам се озовава в тялото на пъпчасал тийнейджър – а Дийн накрая все пак да схване, колкото и да му е кеф още някой да слуша рок и да му’а хамбургери за компания? Дори само по себе си е хилава работа.
Да не говорим – Апокалипсиса, нещо…?
Ей така си отмина и половин сезон. Съгласих се, братята Уинчестър определено имат нужда да си изчистят противоречията, което сигурно минава през странични задачи. Или по-точно – веднъж се съгласих, дваж го приех, третия път го преглътнах. Десетият обаче доста ми се опъна, а цялата рядка бозичка, освен да те прокара, за друго надали ще свърши работа. Къде отиде Антихриста, появил се в един от малкото сносни епизоди, къде отиде Луцифер? Къде заджапаха Конниците, от които се мерна само един, и то в посредствен епизод, а другия само се спомена, бегло-бегло. Къде забравихте Кастиел, дори Боби?
Тези отговори няма да намерите в досега излъчените епизоди от пети сезон, а на самите тях може и да поскучаете. Жалко, наистина. Иначе – кой знае, „Свръхестествено“ може и да се гласи за шеста година, вече без Крипке, чиято епична арка да е отпаднала, или нещо подобно, и затова да ни спестява голямата история. Като, наистина, може да продължи да се влачи в тоя тертип до безкрайност, и може би – знае ли човек – да си набере нови фенове, и да започне да си съперничи с „Повик от Отвъдното“ (за свободното време на домакините). Отблъсквайки обаче, неминуемо, предишните си почитатели. Рекапитулацията, с две думи, гласи следното – безбожно слаб пети сезон до настоящия момент, в който за капак се очакваше геройски завършек на градиращия сюжет. Един-два прилични епизода, гарнирани с пълна липса на идея. И ако още не сте го започнали – имайте едно гигантско наум.
И дано нещата все пак се променят – остава втората половина от настоящия цикъл, която да измие срама, прахта и цялата комична посредственост от предшестващата я. Ще разберем обаче идните седмици – само да не се окаже накрая, че ще гледаме глупости, докато се стигне до титаничен финал в два епизода арка. По-лошо – здраве му кажи.
За този автор
