Шотландското движение за независимост съвсем не съществува от вчера, и дори преди малко повече от десет години, през 1996, извоюва една от големите си победи – организирането на независим парламент. При това, сред поддръжниците му се намират имена като Шон Конъри, например. Разбира се, понастоящем не говорим за кървави вражди, с каквито е изпъстрена историята на взаимоотношенията между Англия и Шотландия, а по-скоро за национална гордост, и някак в реда на нещата то се изявява основно по местните пъбове – нещо, което може би не звучи толкова далечно, но наистина е съвсем друг въпрос.
Положението не е много по-различно през 1950 г., когато четирима единбургски студенти, луди глави, извършват едно от най-необичайните, но дръзки престъпления в модерната история, открадвайки от Уестминстърското абатство една от най-големите шотландски реликви – Скунският, наричан още Коронационен камък.
В цялата си сто и петдесет килограмова прелест, това парче пясъчник заема наистина ключово място в историята на Шотландия, тъй като в продължение на няколко столетия – както подсказва името му – на него са короновани местните монарси. И така – чак до 1296 г., когато, след разгрома на Уилям Уолъс и Робърт де Брус, е пленен от английския владетел Едуард Дългокраки. Пренесен в Лондон, той – между другото – продължава да изпълнява функцията си, макар и в услуга на английския престол, както преди, така и след обединението на двете държави от 1707 г. (а и след включването на Ирландското кралство във Великобритания през 1801 г.). В крайна сметка, Камъкът на съдбата остава в английски ръце в продължение на точно седем века, с изключение на краткия период, обхванат и от настоящия филм, до връщането си в Единбург през споменатата вече в началото 1996 г.
Ако все пак историческите предпоставки не са ви особено интересни – не се притеснявайте. Въпреки че е базиран върху реални събития и мемоарите на организатора на цялото мероприятие, „Stone of Destiny“ всъщност представлява нещо съвсем различно – изненадващо приятна приключенско-криминална лента, без свръхпретенции, но пък за сметка на това гарнирана с вездесъщия британски хумор. А и няма как да е иначе, предвид същината на случващото се, героите и въобще странността на цялата история.
Макар че двама от основните актьори – хубавичката Кейт Мара и Чарли Кокс, в главната роля – не са шотландци, а американка и англичанин, и може би на места акцентът леко ги издава, това едва ли ще ви попречи да усетите духа както на мястото, така и на епохата. Вторият специално може би помните от „Звезден прах“, а се появи и във „Венецианският търговец“. А този проблем вече не стои пред остатъка от актьорския състав, където се забелязват най-малкото опитния Робърт Карлайл, както и Били Бойд (Пипин, „Властелинът на пръстените“), макар и с малко по-епизодични роли.
Не може да се пропусне и приятното, ненатрапчиво озвучаване, както и типичните красиви гледки от Албиона. С две думи, ако ви се гледа нещо малко по-различно от обичайното, с по-различно усещане, без да е прекомерно забележително в някое специално отношение, но за сметка на това забавно и дори донякъде запомнящо се – може би точно тази британска лента може да отговори на повечето ви желания.
За този автор
