Spiderman 3 (2007)

Навремето Димитър Попов призова "за бога братя, не купувайте!", когато народа се беше юрнал да прави капитализъма с ей тези две ръце. Сега ще си позволя да го перифразирам – за бога братя, не гледайте "Спайдърмен 3"!. Е зависи какво търсите, според една приятелка филмът си заслужава да се гледа дори само заради визията на Спайди в черно – според слуховете бил много секси, но както казва Глория на новите музикални идоли на страната – не ми въздейства. Пък и микрофо… драматичните му изпълнения са отвратителни. Особено като се разсополиви заприличва на смачкан пудинг и човек се чуди – тъжно ли му е, или му се ходи до тоалетна…

Та, Спайди най-сетне намери идиличния баланс между задълженията си на герой (go and save 'em tiger!) и любящ проектосъпруг на ЕмДжей. Обаче, станал много известин и обичан, започва леко да не доразбира избранницата си, и когато я изритват като безполезно украшение от сцената на Бродуей става голямата манджа. Тук някъде се случва първото по-зрелищно събитие във филма – изпуснат от контрол кран вилнее из центъра на Ню Йорк и Спайди спасява красива девойка. Добре де, но онази… [i]греда[/i]… дори за филм по комикс ми дойде малко повече, а и определено беше втората (след 9/11) лоша реклама на американските строителни фирми. То греда, стоманена, около триста-четиристотин кила да речем, окачена на кран, докато се клати да "изгризе" два етажа на небостъргач и едва да не го срути… Все съм си мислел, че като се забие, да речем, кола в небостъргач не успява да порути носещите стени на партера. Например. Сега едно е самолет и вторични експлозии, друго е стоманена… греда.

Докато ЕмДжей се опитва да се ориентира в чувствата си, ставаме свидетели и на появата на пясъчния човек – мистериозен (по правило) експеримент го демолекуляризира, или нещо от този род, докато бяга от полицията и бля, бля. Хубавото е, че най-сетне се появи анти-герой с разумна история на престъплението, а именно – спасението на малката си дъщеричка. Бонус към останалата манджа с грозде, но моментът ми допадна, дори започнах да викам (е, да си мисля по-точно) "Go, Sand-man, go, Sand-man, go, go, go!", макар че още не беше пясъчен човек, де, но все пак трейлъри сме гледали.

Някъде в цялата история се набърква една битка между малкия гоблин и човека паяк, Хари губи паметта си и изглежда, че това е доста важно за фабулата, ма не би. А, да, по това време и лепкавата черна гадост (според мен космически мазут), която ще предизвика широко рекламираната вътрешна борба на Спайди, си проправя път към костюма му. За леко абсурдните изследвания на молекулярно ниво с простичък микроскоп от комплекта "млад учен" няма да говоря – все пак е филм по комикс.

И тъй, Паркър става гаден, харесва му силата и мощтта, която придобива с мазутния костюм и започва да не го сваля. Кеф – очакваме голямата драма, и… освен няколко изпълнения в стил селския ерген и един кьотек с пясъчния човек, при който си казваме – е най-сетне утрепа един от гадовете (което, естествено, се оказва невярно), черното се оказва нищо повече от стайлинг проблем, който за разлика от мазутените пети по черноморието, се премахва с камбанен звън, а не с бензин. Конкурентният фотограф, здраво натирен от Питър (за което го мрази), обаче, се оказва под черния дъжд и се превръща в злия паяк. Та черното нещо сключва уния с пясъчното нещо и идват 15-те минути кеф от 120 минутният филм – голямата битка в края.

По правилото на калъпа пленена е Мери Джейн, която пищи, врещи и така нататък. Хари разбира истинската истина за баща си и също решава да се включи и трябва да си признаем – прави го добре. Ако не беше – Спайдърмен 4 щеше да ни се размине, но не би.

В заключение – драматизма на борбата на синьо-червения Спайди и черния му вариант е сведен до плосък проблем с облеклото и маниерите, осъзнаването на гоблина до две реплики на кръст, проблемите на Мери Джейн и Паркър изглеждат детински, като за същински ученици в девети клас (а вече на визия не пасват на тая представа, все пак щяха да се женят), убийството на чичо Бен най-сетне е разбрано и даже простено (в три реплики) и какво остана – хумора във френския ресторант и при издателя. И за капак, режисьорът е решил, че като е по комикс трябва да скача от сцена на сцена и никоя да не изглежда завършена. Единствено звуковите ефекти и музиката успяха на места да ме накарат да почувствам филма, другото е мъка, мъка…

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6781