Злокобен остров (2010)
Този път налице е идеалната рецепта за хитов филм – легендарен режисьор, голям актьор, екзотична комбинация от жанрове и романтична атмосфера. В контраст с други подобни, резултатът също е добър. Но не бих и очаквал по-малко от всеизвестния Мартин Скорсезе. Всъщност, с това име, постер и трейлър, продукцията прилича малко или повече на хорър, но елементите на ужас реално са сведени до пълен минимум – което, според мен, е и още една причина филмът да бъде видян.
„Злокобен остров“ е най-вече мистичен трилър, и то доста строго клонящ към драма. Действието се развива през петдесетте години на отминалия век, в земята на неограничените възможности, а главният герой – щатски маршал Тед Даниелс (Леонардо ДиКаприо) пристига на строго охранявания едноименен остров, за да разследва изчезването на убийцата Рейчъл. Шътър Айлънд всъщност е институция за задържане и лекуване на опасни за обществото, душевно болни индивиди.
Броени часове след пристигането си, маршал Даниелс установява, че нещо определено не е наред, пък и изглежда все едно местните власти умишлено възпрепятстват разследването му. Постепенно, Тед бива изпълнен със съмнения относно почти всеки аспект на събитията около него. Следователят дори намира доказателства, уличаващи персонала на институцията в незаконни, нехуманни експерименти върху пациентите. Скорсезе много умело си играе с умовете на зрителите, убеждавайки ги ту в едно, ту в друго, правейки обратите и развръзката все по-впечатляващи.
Качествена актьорска игра, при това не само от страна на ДиКаприо. Бен Кингсли идеално пасва в ролята на директора на иституцията, д-р Коули. Сцените изглеждат изключително автентични, като много от тях са заснети в стара психиатрия, намираща се също в Масачузетс. Въобще, „Злокобен остров“ е един от филмите, в който трудно се откриват дупки, алогизми или парадокси в сценария (нещо, което не може да се каже за редица значително по-хитови продукции).
Известна критика лентата може да понесе единствено заради донякъде мудното развитие на действието, но като се има предвид, че то е до голяма степен умишлено, с цел натрупване на напрежение, подобно твърдение би било попресилено.
И макар и не особено зрелищен, филмът определено заслужава да се гледа, при това не само заради имената на режисьора на основните актьори, но и заради цялостното си изпълнение.

