Убийствен пъзел 6 (2009)
„Убийствен пъзел 5“ не беше лош филм. Имаше всичко, което търсят феновете на поредицата, но в добавка на това още нещо – нищо чак толкоз ново, неочаквано или нетипично. Краят пък предвещаваше едно дори още по-скучно продължение, така че не един и двама зрители навярно биха се отказали от това удоволствие, дори само на тази база. Случаят с шестата част обаче е съвсем различен. И ако трябва да бъдем честни, трябва още в увода да кажем, че въпреки всички очаквания, това, което са направили Кевин Грютерт и компания, спокойно може да се класифицира като най-добрият филм от втората половина на пъзелите.
Защо? От една страна инкорпорира най-доброто от предшествениците си, от друга е достатъчно различен, дори само с това, че има ясна посока, в която върви действието, на която стъпва значително по-солидната история и… обяснява почти всичко, което беше останало необяснено. Оказва се, че всеки един герой появявал се в някой момент има значение, че всяко едно действие е допринесло за тази или онази случка и в крайна сметка за финалния резултат. И така зрителят получава в крайна сметка едно макар и леко позакъсняло обяснение, ако изобщо за такъв тип ленти такова е необходимо, и ясен край.
А всъщност в „Убийствен пъзел 6“ се случва далеч повече от това. Самият пъзел е налице, елегантен, интересен. Насилието преспокойно може да се нарече естетично, като ако изобщо подобна дума би могла да се използва в такъв смисъл, това определено е случаят. Така че дори ако зрителят е от онези, които зяпат не заради някой драматичен обрат, или смисъл, а просто заради шоуто – то въпреки всичко казано досега е гарантирано. С две думи има за всекиго по нещо.
Капаните са определено едно от най-ужасяващите досега, като показаното на екрана наистина като че ли качва летвата доста нагоре, за всеки, който би решил да твори в жанра. Почти съм сигурен, че на места дори най-заклетите почитатели на насилието на големия екран биха поизтръпнали. Като особено първоначално, направо да не ти се ще да си помисляш, какъв мозък би могъл да роди подобна бруталност, и още повече да не ти се ще да срещаш същия като превърти.
В заключение можем само да добавим, че актьорската игра също е достатъчно убедителна, дори бих казал добра. Оператора си е свършил чудесно работата, но като че ли от гледна точка на музиката нещата можеха да са далеч по изпипани. Историята, както споменахме е налице, солидна и осезаема. Обратите и те са там, или ако решим да направим едно обобщение бихме могли просто да кажем, че „Убийствен пъзел 6“ си заслужава отделеното време.
За този автор
