Френската фантастика си е заслужила меко казано особено име. Дори закоравелите почитатели на жанра пристъпят към нея с известна предпазливост – твърде често и прилягат определения като експериментална, ексцентрична, а по-хлевоустите нерядко я заклеймяват съвсем без заобикалки като трудно до съвсем не- читаема. И в интерес на истината, не без известно право.
Колкото до причините, или по-точно поводите за раздумка по темата, може да се отбележи, че рождението на местната школа малко закъснява, и по време на появата и попрището е доволно разработено, принуждавайки пробивните французи да търсят малкото останали неоползотворени ниши или пък съвсем невероятни интерпретации. Други биха споменали и без това нетипичното им литературно наследство, което винаги се е подвизавало по пограничната бразда на популярната за епохата книжнина. Трети ще намесят народопсихологията, и всъщност най-вероятно всички ще са малко или повече прави – по-важното в случая е, че Пиер Бул е може би не само почти (ако не и съвсем) единствения класически френски научен фантаст от Златната епоха, но и един от малцината местни автори, към които всичките тези дреболии, полуфакти и условности нямат никакво отношение. Просто защото откакто издава през 1963 г. абсолютната класика „Планетата на маймуните“, французинът си резервира мястото сред най-успешните автори в жанра.
Друг е въпросът, че самият Бул никога не се е намирал за фантаст, и голяма част от прозата му – в т.ч. другият му известен роман, „Мостът над река Куай“ – засяга коренно различна тематика. Това обаче съвсем не му пречи, като добър прозаик, да съчетава умерена фантазия и великолепен стил, за да сътвори нещо нереално, но в същото време напълно възприемчиво, където точно се разполага и „Сърцето и Галактиката“ – сборник от пет тотално различни, но еднакво увлекателни, изпипани по всички правила на изкуството разказа. Всички те белязани от тънка сатира, възоснова злободневни теми, и достатъчно алтернативни, за да минат за фантастични – макар че посланията на Пиер Бул са доста актуални и очевидни.
В интерес на истината, сборникът е издаден малко след „Планетата на маймуните“, но поне основната повест – „E=mc2“ – е писана преди нея, така че „Сърцето и Галактиката“ представлява интерес в няколко насоки. В исторически ракурс – относно еволюцията на автора – а в още по-глобален, като развитие на предупрежденията, които ни оставя и изненадващо ежедневните проблеми, които го занимават. И които малцина засягат по онова време, докато Пиер Бул го прави охотно и без особени заобикалки и недомлъвки.
Но бих оставил всичко това настрана, препоръчвайки сборника на френския фантаст повече като оригинална, качествено написана, леко читаема и най-вече смислена фантастика – неща, които все по-рядко се срещат, и ако не бяха вехтите поредици, едва ли биха намерили мястото си в съвремието. Което е наистина жалко.
За този автор
