Едва ли има любител на хубавото хапване, който да не обича спагети, а още по-хубавото им е, че понасят безкрайните импровизации на кухненските майстори. Някои рецепти обаче все пак са се наложили като изключително популярни, и вариантът „Карбонара“ е един от тях.
Как да го направим? Рецептата – освен вкусна – всъщност е и доста лесна и се приготвя бързо. За целта, отпървом трябва да се снабдим със следните продукти:
– спагети
– зехтин
– бекон
– яйца
– сметана
– сирене пармезан
– магданоз
– сол и пипер
Уловката, както сигурно забелязвате, е пармезанът, но ако нямате възможност да го използвате, в крайна сметка работа върши и обикновен кашкавал – въпреки че вкусовото изживяване не е съвсем същото. Зехтинът също можете да замените с друга мазнина, но все пак определено е за предпочитане. Колкото до пропорциите – те са малко или повече произволни, по ваш вкус, като специално за яйцата грубата сметка възлиза по един жълтък на предвидена порция.
С което преминаваме към приготовлението. Кипваме вода, в която – след като е кипнала – добавяме сол (иначе завира по-бавно), спагетите, малко зехтин, за да не се слепват, и варим 8-10 минути. Отделно, с остатъка от маслиновото олио, в по-дълбок съд, задушаваме за няколко минути накълцания бекон, докато се стопи неговата собствена мазнинка. Когато е готов, спираме котлона, но го оставяме върху него, за да не изстине прекалено.
Отделно, в трети съд, объркваме добре яйчните жълтъци, сметаната и избраното сирене. Готовите междувременно спагети изцеждаме максимално добре, след което ги прибавяме към задушения бекон. Объркваме добре, добавяме и яйчната смес – още един път разбъркваме добре.
Основната тънкост при сътворяването на спагетите карбонара всъщност е нито пастата, нито беконът да са твърде студени при финалното смесване, за да може тяхната топлина да приготви на практика яйчните жълтъци. От друга страна, не трябва и да са твърде горещи, за да не получите омлет със спагети в него.
На финала, след голямото бъркане, подправяме с черен пипер, сол и накълцан магданоз, разбъркваме още веднъж – и воала, можем да извадим бялото вино от хладилника и да се насладим на своето творение. Бон апети!
За този автор
