Какво е водещ? В предишни статии се опитахме да отговорим на този върпос. Но ако си зададем въпроса: „Що е водене?“, най-вероятно ще получим безкрайно много отговори. Смятам, че повечето от тях ще пропуснат някои неща и точно за тях смятам да пиша в настоящата статия. Следният модел и възприятие на отговорностите на водещия е силно повлиян от Запада, но така или иначе, български си нямаме…
Ролевите игри се нуждаят от няколко определени бумаги (статия по въпроса от Константин Делчев, [u][b]тук[/b][/u]), без които играта не може да протече нормално и безпроблемно. Какво се получава, когато има забравен персонажен лист? Когато няма зарове? Когато няма книги? Играта ще е най-малкото непълноценна. Тя ще мине в опити на играчите и водещия да си припомнят дадени показатели и правила. Или пък вместо да се хвърля зар (като цяло забавен и почти задължителен елемент от играта), всички ще се гледат тъпо и ще се бият по главите как да определят влиянието на късмета върху дадената ситуация.
Някои водещи (или определените като Разказвачи в [b][u]друга статия[/u][/b]) най-вероятно се справят добре и без предварителни записки. С готови приключения в главата, с изградени НИП-ове (НеИгрови Персонажи), с много опит и много трикове в торбата, за да забавят действието и да си подредят идеите в зависимост от решенията на персонажите.
Да, но ако не могат или не са в настроение да импровизират? Ако наистина се окаже, че дадена местност или личност, с която играчите искат подробно да се запознаят, не е подготвена? А ако късметът помогне неимоверно на групата и водещият се окаже с погубен „бос“, преди да му е дошло времето? А ако играчите открият пропуск или персонажите им минат по пряк, непредвиден път и водещият се окаже с половин пропуснато приключение?
За да не се получават грозни и неприятни сцени, загубени сесии или направо групи, препоръчвам на всеки водещ, особено ако е нов в „бранша“, да подходи сериозно към всеки проблем. Т.е. да си изготви внимателно приключението, да разполага с няколко готови НИП-а, случки и местности, които да може да включи, когато трябва да се попълни някоя дупка. Подобни „скрити в ръкава козове“ могат много приятно да допълнят всяка история, да и придадат повече реализъм и колорит.
А какво би се получило, ако групата тепърва трябва да изготвя персонажите си? Разбира се, най-често за тази цел се отделят 1–2 събирания. Това се прави, за да могат още в процеса на създаване на героите играчите да се консултират помежду си и да се избистрят концепциите на всеки по отделно и на групата като цяло. Ако на групата и липсва например маг или някой, който да може да говори с НИП-овете, за да не се мразят героите (орк и елф или даенлин и нейска) е нужно играчите да се съберат и да обсъдят концепциите си лице в лице. В днешните забързани времена, когато играчите не са само младежи без работа, а между тях има и зрели хора с работа, че и с ангажименти, пък може и със семейства, често излишното събиране е сериозен проблем. Особено ако групите играят веднъж седмично и всяко забавяне удължава безкрайно във времето цялото приключение и съответната кампания. В някои случаи е възможно играчите да променят идеята си за това, какво им се играе; да решат, че това или онова не „ги кефи“ и/или да оставят изготвянето на персонаж за следващото събиране за игра. Някои от играчите може да не са запознати със сетинга (света, в който се играе) или със системата, може да се нуждаят от напътствия или направо сериозна помощ за персонажа.
Точно в такива случаи, добре е водещият да покаже способностите си и да изпълни задълженията си на организатор. Ролята му е да определи време и продължителност за предварителните процедури, ако трябва да се срещне сам с даден играч, за да му помогне, да му услужи с книга, да му даде идеи, да си отдели време, за да помисли върху проблема му. А не да губи ценното и отделено за забавление време на другите с неща, които би могъл да свърши предварително.
По презумпция Разказвачът трябва да е най-добре запознат със системата и със сетинга, по които води. Но и той е човек, и на него му се налага лично да прочете дадената книга (книги най-често), да си намери допълнителни материали, да се запознае със силните и слаби им страни, да нагоди приключението си по тях. Разбира се, неприятна гледка ще е ококорен водещ, задаващ на глас пред групата въпроси от рода на:
„Нейските наистина ли умират мигновено от кръв на Валентари?“
или:
„Гангрелите могат да потъват в земята (WoD)?!“
„Ама ти как получи такъв висок показател за Ловкост?“
Това е недопустимо и нека всеки си свърши „домашната работа“, преди да се опитва да води ролева игра.
И на последно място остава организацията на най-далечните от самата игра елементи. За съжаление обаче, те са напълно сериозни и необходими неща за осигуряване. На първо място, това е времето, по което ще се провежда играта, мястото и храната/напитките (моля всички, които са си позволили тънички усмивки на лицата, да ги скрият!). Времето е ясно – няма начин водещият да закъснее с два часа („Карайте без мен“) или играч да пропусне сесия (“Следващият път ще се реванширам, като стоя двойно време“) и играта да се състои. Мястото трябва да е тихо, задължително с възможност да се сяда, хубаво е да има място и за бумащината. Групата ми е играла и се е забавлявала и на пейка (+ един дебел перваз за сядане на Разказвача), но това не означава, че цяла сесия трябва да мине в търсене на заветната удобна пейка или ако е заета, на друга подобна. Наличието на храна и напитки, колкото и прозаично да звучи, е задължително. Гладна мечка хоро не играе, жаден играч полуорк – също.
Да, ролевите игри са за забавление. Но за да има забавление, някои неща трябва да са предвидени и подготвени. Не, не трябва водещият да е тиранин или управител на затвор, за да накара играчите си да пристъпят към същинската игра. И да, той трябва да има уменията на организатор. Въображението и добрата история са едно, но когато няма база, за да се стигне до тях, водещият ще трябва да ги запази за себе си.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200446#200446
За този автор
